Когато бях малка, хората казваха, че ако не си ходил в казарма, не си истински мъж, а ако не си родила дете, не си истинска жена. Родих дете, но можех и да не го родя и не смятам, че е задължително. Може би и не държа да бъда истинска жена.
Днес, по случай седмицата на приятелството, получих поучителни поздравления, които поясняват какво е истински приятел. А аз в предишен текст обяснявам, че не само че забравям за рождени дни на приятели, но и понякога дори и да се сетя, не ги поздравявам без да имам друго оправдание, освен че ми се е правело нещо друго.
Повечето хора смятат, че да си възрастен означава да се издържаш сам. Ми хубаво, издържам се сама откак бях на 20, но не ми е някакъв приоритет. Мога да карам и на подаяния. Даже го обмислям от известно време.
Казвам на хората, че е много важно да си харесват работата, но ако ми се наложи, ще работя и друго, ако държа да съм жива пък никой не ми дава подаяния. Не мисля, че това ще е причина да не се чувствам щастлива.
Човек трябвало да върши нещо полезно. Дреме ми. Аз обичам да съм безполезна, съм заявявала неведнъж.
Харесвам стихотворението на Киплинг, и съм съвсем съгласна с него, но не мисля, че е задължително. Ето защо хич не ме мамят и онези списъци.
“От тебе няма да стане човек”, казала една позната на сина си.
“Ми аз не ща да стана човек”, отговорил той.
* ако искаш, остави в коментар нещата, които смяташ за задължителни. Ако не – каквото, такова 
