Борих се с него 7 години. Резултатът беше, че спряха да бият сина ми, продължиха да бият други деца в училището, учителите си отмъстиха на сина ми заради моята намеса – по не един начин.
Само веднъж съм си позволявала да се оплача в блога си от учители на сина ми. Някои може да си спомнят текста “Изверг”. Първо махнах снимката на сина си, после скрих целия постинг, понеже все още учеше в това училище (в “елитен” клас на “елитно” училище – точно тези думички са в обращение!). Не го направих отново публичен пак от страх, защото синът ми все още учи в този град, в който учителите се познават помежду си, а голяма част от тях познават мен. За доброто на детето си затварям устата и се моля да не стане нещо толкова драстично, че да се наложи да я отворя. Пиша това тук по повод статията на Симион “Защо умират децата на България”, по повод скорошно ученическо сбиване, завършило със смърт.
Смятам, че една от причините за разрастване на насилието е непознаването на други начини за справяне с множество ситуации и нехайството на възрастните (родители, учители, познати и непознати свидетели).
Ето какво се случваше:
Който може бие. Учителката не се интересува от тези случаи. Понякога откровено казва неща като “Не ме интересува какво се е случило в свободния час.”, “Ако не ви харесва, преместете детето в друг клас”. Това беше по повод на удрянето на главата на сина ми в пода с резултат наранено око. Стана ясно, че не мога да разчитам на учителката.
Веднъж се появих в класа (втори клас, след случката с окото) и поговорих кротко с децата (синът ми не отиде на училище този ден), без да споменавам кой е бил насилникът и да искам наказание. Мисля, че децата бяха доста адекватни. Обясних им, че някой може да пострада сериозно, питах ги дали искат някой от тях да стане инвалид или да умре заради глупаво сбиване, дори само на игра (тогава беше на мода кечът). Те отговаряха в хор и казаха, че вече не бива да се страхувам да пускам сина си на училище и че всичко ще е наред. Мисля, че ако учителката провеждаше такъв разговор всеки път, когато се случи нещо такова, такива неща щяха да се случват по-рядко. Но се получи като намеса в нейната работа. И си получих заслуженото индиректно под формата на забележки и наказания спрямо сина ми – да речем ако се е засмял в час или нещо такова. Никога не ми беше простено, а учителите в прогимназията бяха предупредени, че ще си имат бая неприятности с мен – това разбрах по-късно от една от учителките. Естествено, детето ми стана черна овца още преди да бъде видяно от новите си учители. Ще спестя историите.
Веднъж отидох у момчето, което дълго време се заяждаше със сина ми с цел да го предизвика, но след като не успя, един ден го ритал по целия път до баба му, след което напсувал сестра ми (по-възрастна от мен). Това дете беше от онези, които в час са безупречни, а майките им подаряват злато за 8 март. Така че предпочетох да отида у тях и да кажа, че не искам да слушам никакви обяснения, че синът ми оттук нататък е винаги прав и че е по-добре да стои на няколко метра от него, иначе ще стане много зле и т.н. Обясних и на тези хора, че детето им е свръх-агресивно и че бива да му обърнат малко внимание. Имаше ефект върху насилника и баба му. Имаше ефект и върху моя син. От страна на учителката. Не че се спомена официално, ама се разбра впоследствие.
Изкупителната жертва беше едно дребно момченце, което пребиваха години наред. Очевидно имаше проблеми у дома, затова не споделяше с родителите си, но моят син реши, че трябва да се погрижи за него. Отношение по въпроса взех чак в 5 клас, когато един ден стана ясно, че на предния ден три по-едри момчета са го съборили на земята след училище и са го ритали и са го заплашили, че ще му се случи пак. След което са му напомняли какво ще му се случи след училище и са правили и демонстрация в класната стая. След часовете синът ми го извел от задния вход и го завел у майка ми, която го качила на такси и изпратила у тях. Синът ми се обади и ми разказа историята и ме попита злобно дали смятам най-после да се обадя на класната им (няколко пъти увъртах и отлагах – парен каша духа). Обадих й се. Но се наложи пак да отида в училище на другия ден, понеже класната беше в болнични, а синът ми вечерта не можеше да заспи от притеснение и каза, че предупреждения, че майка му ще дойде и ще стане лошо няма да свършат работа, че само ще му се изсмеят и се страхува, че може и да убият момчето. Обещах да отида на следващия ден още преди първия час. Нямаше начин.
Докато чаках да се появи учителката, с която имаха първи час, за да помоля да разговарям с децата, мина една учителка, чиято дъщеря учеше в същия клас. Когато й обясних защо съм там, каза: “О, той е слаб ученик. Изобщо не е за това училище.” “Това не значи, че трябва да го пребиват.” , отговорих аз. Този път не бях мила и заплашвах с изгонване от училище и пр. Взех телефоните на родителите на побойниците. После отидох до пом. директорката и обясних. Тя отговори “Ако класната им знаеше, нямаше да е така.” Отговорих “Класната им вече знае, но какво ще кажете за предишната класна и изминалите 4 години? А учителят по физическо? Той не вижда ли, че това момче изобщо не влиза в час, защото ако се опита да играе футбол с останалите, те го ритат?”. Говорих и с една от майките. Резултат? Синът ми започна да бъде тормозен от учителя по физическо – обиди, отсъствия докато е в час, ниски оценки и пр. Класната се постара да му покаже, че не е редно да дружи с малтретираното момче, защото бил слаб ученик и че ще си изпати ако продължи да го защитава. Оттам нататък синът ми беше обявен за психопат и най-големия разбойник в класа. Нищо че не се бие, не псува учителките и подобни. А за тези, които правят такива неща, не се говореше на родителските срещи. Срещите бяха трибунали срещу мен и сина ми – твърде често. С крясъци. И липса на конкретни оплаквания.
Ефектът върху насилието? Известно време момчето беше оставено на спокойствие. После се премести в друго училище. На тръгване децата му казаха, че е слаб ученик и не става за техния клас. В следващото училище учителката му разполагаше с голяма пръчка.
Коментари по случая? Трябвало децата да се оставят да се справят сами и никой да не се намесва. Амин.
