Албена по Коледа и Байрям

Днес минаха Албена и малката внучка. Олекна ми като видях, че днес е много по-добре, а лекарят й е изписал само лекарство за кашлица. В събота мислеше, че умира, след като беше вдигала 40 градуса температура и кашляше ужасно от понеделник, и не отишла на лекар да не харчи излишни пари. Дадох й лекарства и й написах “рецепта”. Казах й непременно да отиде на лекар в понеделник.

Когато си Албена, не знаеш дали на следващия ден ще останеш в същото жилище или ще бъдеш изхвърлена. Разболяваш се често, защото организмът ти е съсипан от многогодишен непрекъсващ физически труд, стрес, страх. Иска ти се да умреш, за да си починеш, но носиш отговорност за две деца, които все още не могат да се грижат за себе си.

Предполагам, че ще бъда критикувана за това, че само давам, а не съм направила нищо, за да започнат тези хора да изкарват сами пари.

Всъщност Албена не спира да работи, но всъщност изкарва по-малко отколкото ако просеше, а тези, които й плащат, всъщност смятат, че й дават милостиня, не че й плащат за полезен труд.

Майка ми е на същата възраст, но не работи. Стои на топло и гледа телевизия. Не защото е работила повече от Албена.

Синът ми е само година по-голям от малката внучка. На 14 години все още не работи, няма анемия и живее с увереността, че утре ще има какво да яде.

Ако имах дъщеря на 18, която се възстановяваше от туберкулоза, имаше сериозно възпаление на пикочния мехур, от каквото е починал баща й, и половин година прекарваше в болници и санаториуми, едва ли щеше да ми хрумне да изисквам от нея да се издържа сама.

В това време един е зает отмъщава на политическите си противници, друг да обикаля по магазините за нов GSM, защото старият му е омръзнал. Имаме си ледена пързалка и статуя на Богородица. Може би ще си имаме обсерватория и 3D кино. Децата ни са заети с това да организират купони, след които да не ходят на училище, за да си отпочинат. Ние сме заети с плащането на абитуриентски масрафи и оценки.

И вярваме, че нашият купон никога няма да свърши, че колкото и да сме некомпетентни, недобросъвестни, нелюбознателни, имаме по-специална връзка с Бог, отколкото Албена.

* Картинката е от коледната приказка “Малката кибритопродавачка” на Андерсен.

Коментарите са ТУК.

планините

Преди половин живот, когато обичах Гьоте, Никарагуа и хипитата, стаята ми беше украсена с картини на Николай Рьорих. Не знаех почти нищо за него, както и за Изтока; пейзажите бяха доста чужди и неуютни, но въпреки това се виждаха на всяка стена – високи островръхи планини и тук-там по някой лама.

Прекарала съм целия си живот в равнина, но винаги съм разпознавала дали някое селце или градче се намира в планината – дори и без да я виждам – като гледам на нивото на прозореца на колата.

Никога не съм виждала снимки от Колорадо, но имам усещане за Колорадо и за привличането му. Надявам се Милко да прекара прекрасно там, да няма проблеми със снежните бури и да направи снимки.

Коментарите са ТУК.

Немски зен

Често мисля, че немците са (или поне са били) най-романтичните хора на света. Това е причина, заради която бих научила немски – за да чета митовете и приказките им.

Истината е, че не съм чела много – приказките на Хофман и Хауф, братя Грим, Фауст, няколко книги на Хесе, а Вълшебната планина на Томас Ман чака търпеливо (от лятото на 2006) да се спусна по оставащата й половина.

Не ме интересуват подробностите, че някои пишещи на немски са всъщност австрийци или швейцарци. Затова прибавям Юнг, Виктор Франкл, Менасе (Додо, моля те, върни ми ония книги!), Кестнер, и онези, чиито имена не помня, но знам, че съм купила техни книги.

Като казвам “романтични”, изобщо нямам предвид сладникави, а красиви и одухотворени, вълшебни, митични, архетипни.

Тъжно ми е, че Стоян учи немски, който, може би ще му помогне да се справи без разговорник в битов контекст, но няма да го доближи до онова, заради което си струва да се учи немски.

Всъщност това трябваше да е “ревю” на Нарцис и Голдмунд на Хесе. Благодаря на издателство Рива, което издава и книгите на Айрис. Чудя се в какъв тираж излизат тези романи и се надявам издателите да печелят достатъчно за да продължават с хубавите книги.

Нарцис и Голдмунд е романът в който съм маркирала най-много през живота си (непрекъснато маркирам, но рядко в романи). Започва с живота в един манастир; фокусът е върху двама млади възпитаници на манастирското училище, чиито избори се превръщат в два противоположни опита за осмисляне на живота. Средновековието е хубав фон за задаване на важни въпроси. И е доста красив.

Изкуших се да пожелая Хесе да се е преродил в мен и да пиша толкова красиви неща, но тъй като не ми се вярва да имам дарба на романист, може би би било по-хубаво да си пожелая да разпозная призванието си.

Освен манастир, има пътешествия през гори, села и градове; жени, смърт, изкуство. 343 страници се прочитат за един ден, покрай чистене (в което знаем, че съм бавна), прането и пазаруването.

Коментарите са ТУК.