Днес минаха Албена и малката внучка. Олекна ми като видях, че днес е много по-добре, а лекарят й е изписал само лекарство за кашлица. В събота мислеше, че умира, след като беше вдигала 40 градуса температура и кашляше ужасно от понеделник, и не отишла на лекар да не харчи излишни пари. Дадох й лекарства и й написах “рецепта”. Казах й непременно да отиде на лекар в понеделник.
Когато си Албена, не знаеш дали на следващия ден ще останеш в същото жилище или ще бъдеш изхвърлена. Разболяваш се често, защото организмът ти е съсипан от многогодишен непрекъсващ физически труд, стрес, страх. Иска ти се да умреш, за да си починеш, но носиш отговорност за две деца, които все още не могат да се грижат за себе си.
Предполагам, че ще бъда критикувана за това, че само давам, а не съм направила нищо, за да започнат тези хора да изкарват сами пари.
Всъщност Албена не спира да работи, но всъщност изкарва по-малко отколкото ако просеше, а тези, които й плащат, всъщност смятат, че й дават милостиня, не че й плащат за полезен труд.
Майка ми е на същата възраст, но не работи. Стои на топло и гледа телевизия. Не защото е работила повече от Албена.
Синът ми е само година по-голям от малката внучка. На 14 години все още не работи, няма анемия и живее с увереността, че утре ще има какво да яде.
Ако имах дъщеря на 18, която се възстановяваше от туберкулоза, имаше сериозно възпаление на пикочния мехур, от каквото е починал баща й, и половин година прекарваше в болници и санаториуми, едва ли щеше да ми хрумне да изисквам от нея да се издържа сама.
В това време един е зает отмъщава на политическите си противници, друг да обикаля по магазините за нов GSM, защото старият му е омръзнал. Имаме си ледена пързалка и статуя на Богородица. Може би ще си имаме обсерватория и 3D кино. Децата ни са заети с това да организират купони, след които да не ходят на училище, за да си отпочинат. Ние сме заети с плащането на абитуриентски масрафи и оценки.
И вярваме, че нашият купон никога няма да свърши, че колкото и да сме некомпетентни, недобросъвестни, нелюбознателни, имаме по-специална връзка с Бог, отколкото Албена.
* Картинката е от коледната приказка “Малката кибритопродавачка” на Андерсен.
Коментарите са ТУК.
