Когато работя, знам, че това, което правя е нужно за някого. Понякога може да не е интересно и приятно за мен, но се съгласявам да го направя, защото искам да помогна. В повечето такива случаи не искам да ми плащат. Когато знам, че някой друг може да свърши същата работа срещу заплащане, а човекът в нужда може да си позволи да плати, предпочитам да свържа тези хора и да се отърва от работата.
Рядко съм вършила неща, за които смятам че са безсмислени. Изключения правя в краен случай, ако не успея да заобиколя закон или шеф. Мисля, че съм голяма късметлийка. Повечето хора си изкарват хляба като правят неща, които не харесват или намират за безсмислени. Бих се чувствала отвратително да върша нещо, от което знам, че няма никаква полза за никого – да речем да заемам някаква административна длъжност, която съществува само заради остарели, никому ненужни правила.
Представям си как бих се чувствала да знам, че седя на клон, който е по-добре да бъде отрязан и да си мълча, за да не падна на земята. Ето така се поддържат огромни йерархични архаични безполезни структури – като вид социална помощ за работещите там.
Това убива духа.
