На ръба на масата стоеше нещо. Започнах да го приближавам бавно и съсредоточено с протегнат показалец и втренчен поглед. Когато върхът на пръста ми беше на два сантиметра от него, от масата излетя муха.
Гостите ме бяха наблюдавали в пълно съзнание и пълно мълчание. Предполагам, че за тях моите действия са били толкова загадъчни, колкото и за мен съществото и собствените ми намерения до момента на прозрение.
Днес, от разстоянието на годините и в светлината на житейския си опит, разбирам, че съм била отдадена на изследователския си порив.
коментарите тук
