вярвам повече на книгите

If you want a picture of the future, imagine a boot stamping on a human face forever. George Orwell

Днес най-после разгърнах брой 01 на “Капитал” за 2008 и в статия за Оруел и сбъдването на неговата “1984” прочетох, че от компютри на ЦРУ и на политици са правени редакции в статии в Wikipedia. Възможността да се манипулира съдържанието на често посещавани “отворени” сайтове е очевидна, а ние рядко се замисляме за последствията.

Основната причина, поради която не се предоверявам на Интернет е фактът, че голяма част от съдържанието се генерира от лаици като мен. Ироничното е, че дори хипохондрици като Лъчо черпят здравни съвети с пълни шепи точно от Интернет.

Ако ми е нужна по-задълбочена и сериозна информация, чета книги. За да напишеш книга е нужно повече време, сериозно отношение, призвание, отколкото да драснеш нещо в нета. По-голямата част от книжното съдържание не се намира свободно онлайн заради авторските права и манипулациите са значително по-малко вероятни. Проблемът с лаиците си остава, разбира се – бг преводачите от английски ме изумяват се невежеството си, но когато знаеш английски, успяваш да си преведеш българския “превод” в повечето случаи.

Разбира се, всичко казано дотук не означава, че не ползвам Интернет за търсене на информация. Ползвам го всеки ден, но подбирам източниците си. Предпочитам информация, за която се знае откъде идва – посочен е източникът й, авторът, има информация за него – после можеш да си намериш някак цялата книга, статия и пр.

Винаги търся различни гледни точки и обръщам внимание не само на съдържанието, но и на стила и тона на пишещия. По-ниско е доверието ми към твърде емоционалните автори, както и към очевидно по-необразованите. В тази връзка никога не търся информация на български, ако мога да я намеря на английски. Пред масовите източници на информация като Wikipedia ( и pomagalo.com ) и подобни, предпочитам независими писачи, които са вложили време, мисъл и сърце в написаното – такива са някои притежатели на сайтове и блогове.

Голяма част от решенията ми при търсене в Интернет се основават на интуицията, но тя се развива с употребата й – точно като логическото мислене.

коментарите тук 

познание за жена

Не знам какво точно значи да си нормален. Според повечето хора наоколо и в “Познание за жена” на Амос Оз, това е да прекарваш повече време сред хора, отколкото сам, повече да вземаш, отколкото да даваш, да си непрекъснато ангажиран с нещо, за да не започнеш да търсиш отговори на духовни въпроси (“да започнеш да ходиш в синагогата”).

Когато години наред си бил нащрек, защото непрекъснато трябва да се грижиш, да го правиш отлично, защото от теб зависи в голяма степен съдбата на други хора, идва време, в което имаш нужда да се оттеглиш.

Ако успееш да се измъкнеш от вечно вменявания ти от света дълг, да оставиш света да се върти без теб, дори ако това означава някой да умре, имаш време да настроиш антените си, за да уловиш това, което Айнщайн нарича “мислите на Бог”.

Светът няма да се откаже от опитите си да иска, да ти внушава усеща не за вина и дълг. Ако му простиш за това а дори и за опитите да те унижи, притисне, накара да бързаш и пр., ако си позволиш поне от време на време да спираш да анализираш, може да уловиш мига на прозрение.

Докато го чакаш, ще започнат да те спохождат и мигове на радост. Тя идва оттам, откъдето не си очаквал.

Така прочетох “Познание за жена” ( To know a woman) на Амос. Гласът му в нея звучи различно от предишната книга. Героят е току-що овдовял и пенсионирал се по свое желание 47 годишен агент от “Мосад”, който живее с дъщеря си, майка си и тъща си.

коментарите тук 

Хасковски Шабат (хайку)

 

Съп’та рап’та няма

Ръките в жубите

И беж на Кенана

 * снимката взех от блога на Есен. Там можеш да видиш още снимки от Кенана.

коментарите ТУК