Моите почитания!

 

Майя Маркова започва да пише учебник по биология за ученици от 5-6 клас. Вече оставих малко коментар по първия публикуван урок. Призовавам и вас – към днешна дата са публикувани два урока

Майя е единственият включил се действено в кампанията, която стартирах във връзка с учителската стачка

Картинката представлява митохондрия. Не помня за какво служи, но си спомням, че преди някоя и друга година Стоян ме преследваше да ми рисува митохондрии.

Смятам да чета редовно уроците, да ги хваля и критикувам да давам съвети и се надявам да не бъда банната като първа досадница.

Коментари тук.

излишен

Когато работя, знам, че това, което правя е нужно за някого. Понякога може да не е интересно и приятно за мен, но се съгласявам да го направя, защото искам да помогна. В повечето такива случаи не искам да ми плащат. Когато знам, че някой друг може да свърши същата работа срещу заплащане, а човекът в нужда може да си позволи да плати, предпочитам да свържа тези хора и да се отърва от работата.

Рядко съм вършила неща, за които смятам че са безсмислени. Изключения правя в краен случай, ако не успея да заобиколя закон или шеф. Мисля, че съм голяма късметлийка. Повечето хора си изкарват хляба като правят неща, които не харесват или намират за безсмислени. Бих се чувствала отвратително да върша нещо, от което знам, че няма никаква полза за никого – да речем да заемам някаква административна длъжност, която съществува само заради остарели, никому ненужни правила.

Представям си как бих се чувствала да знам, че седя на клон, който е по-добре да бъде отрязан и да си мълча, за да не падна на земята. Ето така се поддържат огромни йерархични архаични безполезни структури – като вид социална помощ за работещите там.

Това убива духа.

Коментарите 

пу за мене!

Една от любимите ми игри беше да заплювам картинки в книги. Със сестра ми разгръщахме поредната страница и се състезавахме да сложим ръка на хубавата картинка, крещейки “Пу за мене!”. И днес обичам да разглеждам илюстрации, списания от рода на Brava Casa и Art and Decoration, блогове като този на Стела, да работя в Google и пр. Предполагам, че същата страст движи и тези, които очакват поредния брой на Playboy.

Опитвам се да разбера, обаче, какво движи тези, които купуват списание, за да видят папарашките снимки на знаменитости, уловени в моменти, в които изглеждат зле. Предполагам, че същото движи и тези, които обичат да оглеждат колеги и съученици и да критикуват телесните им форми, грима и облеклото. Колко тъжно.

Коментарите 

Гала се съблече за Playboy. Е и?

Не съм пуританка. Не припадам, когато ме видят по бельо или без и пр. по-интимни неща. Не съм феминистка и не бих могла да напиша нещо дълбоко интелектуално за жената като фетиш и бла-бла. Обожавам “Сексът и градът”; имам доста и разнообразен сексуален опит, и, вероятно, доста години напред, в които евентуално бих могла да го обогатявам, така че не бих се учудила ако някой ден бъда новата Кари Брадшоу. За да публикувам тази снимка в блога си, означава, че самочувствието ми не е по-ниско от това на Саманта, след като прибра актовите си снимки от фото-студиото.

Напук на целулита и бръчките си, бих могла да се снимам не само в Playboy, но и в порно-филм; не бих получила психо-травма от ежедневно участие в пийп-шоу. Стига да намирам някакъв смисъл в това.

Бих го направила по милиони причини – за да изкарам пари – лично и егоистично за себе си, за да спечеля алтруистично някаква кауза за квартала или човечеството и т.н. Всички тези неща биха ми коствали нищожно усилие в сравнение с това да чистя веднъж седмично стаята си.

Въпреки всичко това, не мога да разбера защо фактът, че Гала (или която и да е друга отлично изглеждаща родна знаменитост) се снимала за Playboy предизвиква такива вълнения. Спомням си как в зората на българското издание първите жени които се снимаха, обясняваха по телевизията какъв личен пробив било за тях да го направят. Моля? Става въпрос за красиви жени, които сме виждали съблечени в не един филм. Така и не можах да схвана какво толкова героично има в това да се снимаш за Playboy, при положение, че изглеждаш прекрасно и без грим и Photoshop, и попадаш в ръцете на отлични фризьори, гримьори, фотографи и пр.

Това може да е тяхната психотерапия, реклама, още един начин да изкарат пари, но не мога да разбера защо трябва да ми го пробутват като нещо толкова езотерично, дето не мога да разбера. Или всъщност е? Или пък не е, но аз съм твърде тъпа? Хайде някой да опита да ми обясни. Съзнанието ми е отворено като лотосов цвят за всякакви коментари.

То иначе и царят е гол, ама аз не вдигам толкова голям шум по този повод.

Коментарите ТУК.

Електрификация+?

Ленин казва, че социализмът е електрификация + съветска власт. Ето защо голяма част от по-възрастните в БГ са убедени, че ако по нашите земи не беше минал социализмът, до ден днешен повечето от нас щяха да живеят без електричество. Като дете на инженер, който е допринесъл лично за електрифицирането на голяма част от родната ми страна, бих могла лесно да се присъединя към хора на поддръжниците на това мнение. Особено съм улеснена от факта, че същият инженер е роден на село, в семейството на един от онези земеделци, които не са били симпатични на властта преди 9 септември. Бох могла да предположа, че баща ми можеше да прекара живота си в лета на полето и зими в кръчмата. Вероятността да подкрепя твърдението нараства поради факта, че съм израснала в среда, която ми е набивала в главата покъртителната картина на бездомниците, които спят под капиталистическите мостове и се завиват с вестници. Прибавям и факта, че съм видяла с очите си бездомниците в Лондон, но не съм виждала такива по нашите улици през соц-а.

Хубаво, ама днес чета TIME и Newsweek, гледам ТВ предавания в YouTube и чета книгите на икономисти и социолози отвъд Желязната завеса, и понякога доста се кефя на бившия шеф на федералния резерв, Алън Грийнспен. Ако си припомня и нещицата, които имах привилегията да ми купуват от Corecom навремето ( да не мислите, деца, че всеки можеше да си купи шоколадово яйце?!?), както и онези, които можех само да съзерцавам в дебелите каталози на Neckerman и Quelle, може да ме обземат съмнения. Само като се сетя, че когато се роди синът ми (1993), смятах памперсите за революционно нововъведение, и след време, когато разлиствах сантиментално брой на Quelle, който бях разлиствала стотици пъти през 80те, видях купчинка памперси. През 80те не ги бях забелязала, защото не осъзнавах, че съществуват (затова пък бях забелязала натуралистичните вибратори на витрината на магазина на Quelle в Харманли в онези времена, но нямах представа, че вибрират).

Та защо да не вярвам на Greenspan, когато казва, че капитализмът може да си има и кривици, ама не бива да забравяме колко много е допринесъл за повишаване благосъстоянието на милиони хора. И, много ясно, че ще съм склонна да вярвам на твърдящите, че ако не беше капитализмът, голяма част от света сега щеше да тъмнее на сателитните снимки.

Оппааа! На път съм да развия шизофрения. Със сигурност знам, че ако не е бил социализмът, бая села в БГ щяха да тънат в мрак. Със сигурност знам, че ако не беше капитализмът, Америка щеше да тъне в мрак. Ха сега де!

Толкова често феновете на социализма или капитализма твърдят, че ако не било едното/другото, голяма част от човечеството сега щяла да мизеврува. Казват и обратното, де. Когато започенем едни такива спорове, често забравяме, че човечеството е съществувало в продължение на няколко милиона години преди появата на социализма и капитализма, които са скорошни явления – по-старото от тях е едва на няколко века.

Все ми се струва, че с капитализъм/социализъм или без, някой щеше да открие електричеството, а друг необходимостта от масова електрификация. Както и много други придобивки, на които се радват членовете и на капиталистически и на социалистически общества. (Че капитализмът и социализмът твърде си приличат отдавна е констатирано от Андрей Сахаров, но някой ден може да поговорим и за това.) Важното, кото имам да кажа сега е, че така са ни промити мозъците с тия думички “капитализъм” и “социализъм”, че често ги използваме вместо думи като “демокрация” и “диктатура”, примерно. Дотолкова сме свикнали да разсъждаваме в техните парадигми, че не можем да си представим, че е възможно да съществува цивилизовано население, което да вирее извън капиталистическата или социалистическата кутия.

По същия начин, някои от нас дотам са свикнали да са “леви” или “десни”, че когато четат текст, който не е нито “ляв”, нито “десен”, неизменно го виждат като “ляв” или “десен”.

Когато си израснал с манталитета на принц или на просяк, неизменно виждаш света или като щедро и охолно място, или като неуютно и мизерно място.

За да излезем извън кутията, понякога е нужно да преживеем лично непознатото – както, да речем, се е случило с младия аристократ Буда. Понякога се получава и без да го преживееш лично – както се случва с детето, което единствено вижда, че царят е гол. За второто е нужно просто да имаш малко празно място в главата си – да ти е леко куха, така да се каже.

ти си хлебарка

Не публикувам текста тук, защото е дълъг и не искам да задръствам Блогосферата. Ако искаш да провериш дали си хлебарка и какво следва от това, заповядай в „неофициалния“ блог, където публикувам повечето неща и насърчавам активно коментиране

Текстът представлява обичайна извадка от личния ми хартиен дневник, който списвам в леглото. Хартиен, защото нямам лаптоп, предполагам.

как позна гъбката?

 

Преди година се питах за произхода на първите прецизни машини и инструменти. Така и нямам отговор.

Днес имам нов въпрос. Докато в първия текст приемах съществуването на познанието и се питах за физическото му приложение в техниката. Сега отивам още по-назад и се питам как се е пръкнало самото познание. Ето за какво става въпрос:

Чета “Пушки, вируси и стомана” ( Guns, Germs and Steel ), в която авторът дотук разгледа възникването на производството на храни, т.е. култивирането на растения и животни в различни райони на света преди хилядолетия, за да успее да отговори след още няколкостотин страници защо белият човек се справя по-добре от някои други хора. Ясно е, че преди хилядолетия хората са били изучили много внимателно особеностите на местната им флора и фауна и са познавали хиляди видове и пр. Ясно е, че знанието се е предавало и натрупвало, макар и да не е имало писменост. Но мен ме интересува как са ЗАПОЧНАЛИ да учат тези неща.

Авторът казва, че тези примитивни хора не са някакви глупаци, които биха пробвали ей-така някоя гъба, за да проверят дали е отровна. Аз пък мисля, че бая от тях трябва да са хапнали отровни гъби, понеже иначе как ще да е станало ясно, че гъбите са отровни?

Някой би казал, че са наблюдавали как подхождат към гъбата някои охлюви, да речем. Но я си помислете – колко от нас ще се сетят за това ако преди не са им обръщали внимание на факта, че животните избягват отровни растения примерно. Да не говорим за други неща – как човек би забелязал, че опрашването има някакво значение за растенията ако не го беше учил в училище или ако баба му не му беше казала?

Понякога подценяваме ролята на знанието, което сме попили – от училище, филми и какво ли не. По същия начин и примитивните хора на един етап са действали информирано. Но как са действали тези, които не са имали информация.

Интересуват ме ПИОНЕРИТЕ, а за истинските пионери, в която и да е област, никой никога не говори. А това е важно, защото така бихме разбрали фундаментални неща за ученето. Лесно е да стъпиш на раменете на гиганти; лесно е да напишеш литературен анализ, след като си прочел интерпретацията на някой критик. Лесно е да си опечеш мръвка на огъня, след като са те научили да палиш огън. Въпросът е как подхождаме в напълно нови ситуации.

Ако винаги разчитаме на комбинацията от предварително знание, то откъде е дошло първото знание, а? А?

Коментарите ТУК.

на ти с Граф?!?

Както всички знаят, трудно ми е да говоря на “Вие” онлайн, особено с хора, които коментират в блога ми – някак ми изглеждат твърде близки … освен ако не ми изглеждат прекалено докачливи, разбира се

Днес, обаче, откривам Графа, който пък не може да говори на “ти” Предположението ми следното: Графът е от Онези Джентълмени. Но станалото станало. Успокоявам се с факта, че от няколко години сме на ти с Мистър Стоев Прибавям факта, че не съм в първа младост, както и това, че винаги съм мечтаела да се пенсионирам.

Представям новия пенсионерски блог. Съжалявам, Графе, но първият е тук. Надявам се тази нетърсена и неочаквана публичност да не те притеснява. Поздрави на внука, който те направи част от нашето братство

Колко жалко, че баща ми, който пише прекрасно, няма блог.

тези дни

Миналата вечер гледахме The Pursuit of HappYness, който не е кой знае какъв филм, но разказва истинска история – на Крис Гарднър – млад негър, който едва свързва двата края – глобяват го, затварят го, изхвърлят го на улицата заедно с 5 годишния му син, а в това време той минава през шестмесечен неплатен стаж, след който се надява да е избрания, който ще започне работа. Успява. Не само го вземат, ами скоро след това основава своя компания, която наскоро продава за милиони долари. Основният мотив, разбира се, беше преследването на щастието. Накрая се питах “Това ли е щастието?”.

Някак ми звучеше тъжно и тъпо да те мотивира желанието да изкарваш пари. Още по-тъжното и тъпото е, че енергията на толкова много хора се изразходва точно за това – да изкарват пари, да мислят как да не се прецакат по отношение на изкараните вече пари, да се притесняват дали утре, следващата седмица или месец ще имат пари да си платят сметките и така. Много пъти съм смятала, че ако не ми се налага да мисля за оцеляването си, ще върша всичко което върша много по-добре, ще имам много по-голям творчески капацитет и пр.

Звучи странно точно аз да говоря за тези неща, понеже всички ме смятат за човек, който има финансова стабилност. Е, всъщност нямам. Просто напоследък съм се научила да се страхувам по-малко. Може би с помощта на ситуациите, които разигравам в главата си, и с които открих, че ще се справя и в концлагер. Научих се да не се притеснявам за собственото си оцеляване, но не съм се научила да не се притеснявам за хората, които финансово зависят от мен. Искам да изкарвам достатъчно пари за да мога да плащам уроците на Стоян, да му купувам книги и храна, да финансирам кандидатстването му в университет (ако реши да кандидатства) и да му дам някакви пари, с които да започне живота си на възрастен – примерно за самолетен билет или нещо такова. В това време се надявам да се стабилизират здравословно внучките на Албена и да съм им дала и на тях достатъчно добър старт. Надявам се да не възникнат и твърде големи здравни разходи около стареещите ми родители.

Преди малко четох писания за благотворителността от брой 50 на Капитал Light. Останах с впечатлението, че желаещите да се занимават с благотворителност са изправени пред неимоверни пречки. Оставих един коментар, че на мен ми е толкова лесно да го правя, но не ми стигат нещата, които бих искала да дам. Вероятно никой няма да го прочете. Забавно е как аз виждам толкова много нуждаещи се от помощ хора, на които никоя институция не ми помага, но и не ми пречи да помагам. Виждам и толкова много хора, които имат толкова много свободно време да им помогнат с много повече, отколкото аз мога да отделя време. Тези хора биха могли и да потърсят и намерят и материалните ресурси, с които да помогнат. Но хората, които имат време, не подозират, че биха могли да направят нещо, не подозират и за нуждаещите се, които се намират под носа им. Чудя се по една и съща земя ли ходим и с едните и с другите.

Много пъти съм се замисляла да създам неправителствена организация и да правя много неща. Приоритетът ми не е благотворителността. Аз самата имам много по-голям ресурс – знанията и уменията си. С тях мога да науча много хора да ловят риба вместо да им я давам. Но въпросът е, че не виждам с кого бих могла да направя това. Как да привлека хора, които знаят и могат, след като и те като мен са заети да изкарват пари или да се учат да ги изкарват? Как да си позволя в близките няколко години да зарежа изкарването на пари, за да се занимавам с нестопанска дейност?

Може би това ще е бъдещето ми – когато Стоян завърши училище и се грижи изцяло сам за себе си. Тогава ще имам само моите нужди – пари за книги, които да ги четат и много други хора, няколко чифта панталони, тениски, пуловери и обувки – тези неща ги нося с години и не ми пука за модата, топла вода за всекидневен душ, храна, място за спане и за работа, компютър, интернет връзка и телефон. Забавното е, че тези пари се оказват твърде много спрямо стандарта на голяма част от сънародниците ми, да не говорим за живеещи на други континенти.

Спомням си когато с шефката на местния Червен Кръст посетихме “моите” циганчета и по едно време и двете погледнахме към овехтелите й чехли, след което тя каза на шега, че и тя май вече се нуждае от помощ и двете се засмяхме.

Ето затова се въздържам да си купувам много неща, които хора с по-нисък стандарт от мен си позволяват. Например, не съм ходила на почивка от 1990. И твърде често, когато купувам едно или друго нещо се замислям за тези, които гладуват. И не мога да се съглася с идеята, че помагаме на гладуващите като ядем. Защото аз лично познавам гладуващи и живях в един блок с хора, които умряха от глад. И ако лично не отделя от залъка си, някои мои познати ще гладуват още повече.

Знам, че всичко това е ужасно объркано, но и аз съм объркана. Чудя се как да живея по-нататък. Може би това е кризата на средната възраст. Но аз не бързам. Докато измисля какво да правя, ще уча, ще помагам на когото както мога, ще изкарвам пари. После ще видим. И ще гледам да не се притеснявам прекалено много за света, който не ми се струва да върви на добре.

Коментарите евентуално ТУК.

Lyd, ромите и социалното подпомагане

Някой може да си спомня за моето приключение с ромите в Социални грижи ( служба за социално подпомагане?!?) в края на юни. Днес пак бяхме там, а аз освен че вече бях подготвена да ми се карат и да се опитат да ме изхвърлят с помощта на охраната, хвърлих и едно око на Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Понеже съм грамотна и притежавам компютър и имам достъп до Интернет. Имах съвсем конкретни въпроси, търпение и късмет. Така че мина гладко.

Според този правилник, хората се разделят на категории в зависимост от възрастта, здравословното състояние, семейното положение и пр. Нуждите им се определят като процент от една сума, наречена ГМД (гарантиран минимален доход).

Счита се, че месечните нужди на някои хора са по-ниски от ГМД, а на други по-високи. Минимумът е 20 % от ГМД (ако си дете между 7 и 16 години и не учиш). Максимумът е 165 % от ГМД (ако си над 75 години и живееш сам). Това, което получаваш от държавата е разликата между твоите доходи и определения процент от ГМД.

Пример: ако държавата смята, че трябва да живееш със 100 лв на месец, но ти получаваш 50 лв, държавата ти дава останалите 50 лв.
Познай колко е ГМД (гарантиран месечен доход) в момента. 55 лева. И не ми е ясно кой по-точно го гарантира и на кого.

Ако си сирак или дете с трайно увреждане (или и двете) и  живееш у близки или приемно семейство, ти се полагат 100%. Йееее! 55 лева на месец са ти достатъчни.

Тия суми не можеш да ги получиш току-така. Нужно е да представиш куп документи. Ако си безработен, нужно е да си се подписвал в бюрото по труда 9 месеца. И ако след това докажеш, че си крайно нуждаещ се, можеш да започнеш да се храниш.

Разбира се, в това време може да ти предложат работа, която ти не бива да отказваш. Ако си неграмотен (т.е. нямаш завършен 6 клас), обаче, в бюрото по труда ще ти кажат, че за тебе е невъзможно да намериш работа и трябва да получаваш помощи. Така ще ти казват всеки месец.

Възможно ли е да се квалифицираш за някаква професия? Да се научиш да шиеш на машина, да боядисваш, да заваряваш? Ако нямаш завършен 6 клас, не можеш. Може да си завършил трети и да можеш да четеш и смяташ, но това не се брои. А ако си неграмотен? Понякога има курсове за ограмотяване, но и да ги завършиш, те не се равняват на 6 клас, така че не става. Може би се налага да походиш 6 години на училище. Къде? А ако трябва да изхранваш семейство?

Днес дадох на Грозданка пари за да може 8 души от семейството да дойдат до Хасково да се подпишат в бюрото по труда тези дни. Някои от тях се подписват отдавна. Сега чакаме и родителите им да направят 9 подписа. Понеже ако нямаш 30, трябва да покажеш доходите на родителите си. А ако те нямат такива, трябва 9 месеца  да се подписват, за да е сигурно че нямат.

И аз какво? Казах им, че не се стараят достатъчно да си намерят работа  и че трябва всички да се научат да четат, вместо просто да седят без работа. Не ми се мисли какво точно ядат, затова и не ги питах.

Коментарите ТУК