“From some famous weather, nobody doesn’t shave me for a plum!”, както сподели мой стар приятел, когото често споменавам анонимно.
какво е да си самотен
февруари 1, 2008 · No Comments
Categories: art of living
любовта е …
февруари 1, 2008 · No Comments
да се посветиш на връзката с любимия: всичко, което правиш да е заради връзката или поне съобразено първо с нея
да си най-желаното нещо в живота му и той в твоя
да сте заедно е по-важно от всичко
да не можеш да си представиш щастие без него
да те обича повече отколкото обича който и да е друг
Струва ми се, че при това положение ще продължа да се въздържам от романтична любов. Досадно е.
Categories: art of living
непредумишлено убийство
февруари 1, 2008 · No Comments
Смяташ ли, че си застрахован срещу извършването на непредумишлено убийство? Мислиш ли, че е възможно поради моментна липса на концентрация и пр. да причиниш смъртта на човек? Как ще се чувстваш ако се случи?
Струва ми се, че ако дете стане извършител на непредумишлено убийство, съществува голяма опасност за душевното му здраве. Ако това се случи на твоето дете, какво би направил за да му помогнеш?
Categories: art of living
материалист или идеалист
февруари 1, 2008 · No Comments
Как можеш да разбереш дали си материалист или идеалист? Няма нужда да четеш философия. Прочети “Кентървилският призрак” и си дай сметка кои герои са ти по-симпатични – призракът и тези, които вярват в него или другите. Ако не друго, ще се посмееш. Приятно четене.
Categories: art of living
упражнение (не точно като онова за 7те албума)
февруари 1, 2008 · No Comments
Представи си,че си съвсем сам на света, а той е съвсем празен. Ти си ей-така в нищото. Ако ти е по-лесно, можеш да си измислиш опора, малко земя с трева, килим на пода, легло, стол – каквото ти харесва. Настани се удобно и започни да създаваш свят, който ти харесва. Законите му измисляш ти.
Можеш да правиш това упражнение всеки ден. Да изтриваш това, което не ти харесва, да създаваш друго, да започваш от нулата.
Можеш да го споделиш с мен и всички, които четат тук, под формата на коментар или линк към твоя блог.
Ето това измислих тази сутрин.
Categories: art of living
правна консултация
февруари 1, 2008 · No Comments
Максим Стависки трябва да плати доста пари заради това че е причинил смъртта / осакатяването на хора. Предполагам, че той може да осигури тези пари. Интересно ми е какво щеше да е решението на съда ако на негово място бях аз. Нямам толкова пари, а и никоя банка не би ми отпуснала толкова голям заем. Щеше ли съдът да иска тези пари от мен, ако знаеше че няма откъде да ги взема?
Categories: art of living
щастието, парите, най-силната жажда
февруари 1, 2008 · No Comments
Тишо развива теорията, че парите са в основата на щастието. Позволявам си да не се съглася.
Парите правят достъпа до разни неща по-бърз и по-лесен, но не ти дават 100% вероятност да успееш да купиш това, което искаш. Когато искаш да купиш, удовлетворението ти зависи от това дали някой друг предлага точно това, което искаш, т.е. щастието ти зависи от друг, въпреки че имаш много пари.
Тривиално е да давам примери със здравето и безсмъртието. Познавам достатъчен брой хора, на които парите не успяха да купят здраве или още няколко години живот.
Би могъл да кажеш, че ако искаш неща, които се предлагат и имаш пари да си ги купиш, ще си най-щастливия човек на света. Няма да споря. Само че ще те препратя към един по-стар текст, който е вдъхновен от изследване, което показва, че бая хора в Африка и Южна Америка се самоопределят като щастливи.
Искам да питам не само Тишо, но и теб, ако имаше непресъхващ източник на неограничено количество пари, щеше ли да живееш и да се чувстваш по различен начин? Какво по-конкретно щеше да е различно? Какво би направил с толкова много пари? Как би прекарвал дните си? Сподели с мен най-безумните си мечти. Приемам и повече от един сценарий. Очаквам описание на типичния ти милиардерски ден. Ако се страхуваш, че може да стане гаф с публикуването на дълъг коментар, напиши си го във файлче първо.
Categories: art of living
май можеше да е иначе
февруари 1, 2008 · No Comments
ако Хитлер се беше сдобил с Бомбата преди съюзниците. На Случайността ли да благодаря, че ми се размина? Няма да ти досаждам с разсъждения, които биха послужили за илюстрация на теорията за Ефекта на пеперудата, а Хитлер е само второстепенен герой, който се мярка 2-3 пъти за по 2-3 секунди. Ще ти спестя разсъжденията си за приликите между България сега и Германия в очакване на Хитлер, както и въпроса защо Волен се облича като агент на Гестапо.
Простичко ще докладвам, че прочетох “В търсене на Клингсор” от Хорхе Волпи, за когото Маркес казва “единственият писател, който е по-добър от мен”. Феновете на “Гьодел, Ешер, Бах” да внимават. GEB не е просто книгата, която Вени беше така любезна да сподели с мен, а книгата, която вдъхновява Волпи да напише своята.
Действието се развива основно малко преди войната до малко след войната (втората). Малко в Принстън и повече в Германия. Почти всички герои са мъже – ако не са учени (Айнщайн, фон Нойман, Гьодел, Шрьодингер, Хайзенберг, Нилс Бор и т.н.), значи са фашисти. Някои са и двете. Споко. Има и жени. Повечето са съблечени. Появяват се по двойки, за да образуват тройки с мъже. А тройките биват различни. Освен секс, има и любов, брак и т.н.
Има доста физика и математика, но не ти са нужни никакви спомени от училище. Всичко се разбра и няма цифри и формули. Но пък има опит за преврат и покушение срещу Хитлер. Тъй като има доста немски неща, няма как да ти липсва митичност, така че за моя радост, се появява митът за Парсифал (немски вариант на историята за Краля на рибарите).
Книгата ще хареса на тези, които обичат да задават въпроси като “Дали е по-добре двете жени в любовен триъгълник да се обичат или мразят?”, “Дали е нужно да създадеш атомна бомба в името на мира?”, “Дали да направиш избор или да се опиташ да имаш всичко?”, “Как да разбереш дали да се довериш?”, “Доколко математическите модели са полезни, когато вземаш решения в полето на човешките взаимоотношения?”.
Точно като в бестселър от рода на “Шифъра на Леонардо” (“Кодът на да Винчи” за живеещите извън БГ), ще научиш много неща, но за разлика от този тип книги, наученото няма да е чак толкова пикантно като интимния живот на Исус. Нещата са научни теории и тяхното въздействие върху науката, философията и начина на мислене като цяло, как фашизмът е разделил науката на “арийска” и “еврейска” и пр.
Екшънът е плавен и се случва повече в умовете, отколкото в навън. Шерлок Холмс няма нужда от лупа, защото уликите са в собствената му глава.
Чете се доста леко и приятно, което би могло да накара някои интелектуални сноби да кажат, че книгата не е нещо повече от поредния дан браунски бестселър. Интелектуалците следва да потърсят мненията на авторитети, за да вземат решение, ако не вярват на преписания от корицата цитат на Маркес.
Jorge Volpi, EN BUSCA DE KLINGSOR
Categories: книги
какъв ти е проблемът с Максим Стависки?
февруари 1, 2008 · No Comments
Ако зависеше от теб, как точно би постъпил със Стависки и защо?
Ако смяташ, че Стависки трябва да получи по-строга присъда, с какво смяташ, че би спомогнала светът да стане по-добро място? Ако може – конкретно.
Categories: art of living
култур-трегери и интелектуалци
февруари 1, 2008 · No Comments
Когато бях студентка, веднъж посетих събиране в дома на една жена, която беше решила да си направи литературен салон. Разни хора си четоха стиховете. Възрастни поети снизходително обсъдиха творчеството на млади поетеси. Ако не ме беше завел мой приятел, когото бяха поканили да свири на китара и да пее, вероятно нямаше да съм чувала за тази благородна институция. Мисля, че не я посетих втори път.
Когато завърших, ме поканиха на литературно четене в кафе, в което от край време се правеха такива неща и се събираше ядро от “култур-трегери” (това е терминът, който се употребяваше в техните среди, и не точно и само на шега) и кандидат-такива.
След като посетих и откриванията на няколко изложби, в главата ми се роди средната представа за култур-трегер: той (тя) успява да изкара максимум средна заплата и държи да се разграничи от простака, който изкарва много повече; не изглежда добре / не излъчва сексапил / харизма / каквото и да е, с което би могъл да привлече евентуален сексуален партньор – ето защо се стреми да се отличи с интелектуална / артистична … загадъчност.
Тъй като бачках здраво, за да мога да издържам себе си и детето си, да си позволявам да пия неотровна ракия и да си купувам книги и музика (с които да услужвам на трегери и да забравят да ми ги върнат), нямаше как да покрия първия показател. Нямаше как да покрия и втория, понеже бях ме харесваха много хора и без да пиша недодялани стихове и да се правя на загадъчна. Оттогава насам не съм ходила втори път на литературно четене (предпочитам да си чета сама), а на откривания на изложби ходя в краен случай и не оставам повече от 20 минути.
Явно нямам култур-трегерски ген. А като се сетя за Професор Вучков, разбирам, че нямам и интелектуален. Може би точно тези гени са отговорни за спиране на стареенето: 10-12 години след краткия период на общуване с трегерите, в кратките мигове, в които съм наблизо, усещам, че никак не са се променили оттогава. Да не говорим за Професора, когото наблюдавам с изумление и трепет от малка.
коментарите в истинския блог
Categories: art of living
