Има моменти, в които ми спира дъхът, и противно на кой знае защо приписваната на любимия ми Карлин фраза, те ми напомнят, че е прекрасно да броя вдишванията си.
Слави, Дони и Йорданка Христова ми спряха дъха със своята арогантност.
Който ме познава, знае колко съм далеч от политическата коректност във всичките и форми, колко съм далече от страха да посоча нечии грешки и ще разбере, че нито политическата коректност, нито прекомерната деликатност ме карат да се дивя на начина, по който си позволяват да се държат известни и обичани знаменитости.
Чудя се не са ли надраснали комплексите си вече, че продължават да се радват на слабостите на аматьорските изпълнения?
Чудя се тези предавания не бива ли да имат и друга цел освен печалбата на евтиния гръб на състезателите?
Притеснявам се за нация, чието основно забавление е да се подиграва, унижава и мрази. Тук имам предвид дълга поредица от ТВ предавания – от “Big Brother” и “Господари на ефира”, през излиянията на Вучков и Вулева, както и жълтата преса и частните разговори.
