60те години в Хайфа, Израел. Нацистките военнопленници, заловени от Мосад, трябва да пишат мемоарите си преди да се визправят пред съда. Те не си дават много зор и спят спокойно до деня на екзекуциите си. С едно изключение – Хауърд Кембъл, американски шпионин, когото целият свят смята за нацист.
Би ли станал герой, ако предварително знаеш, че освен опасността от врага, ще очакваш сигурна липса на загриженост от страна на своите?
Какво би те накарало да продължаваш да живееш ако си изгубил това което си смятал за смисъл на живота си?
Когато дойде денят, как разбираш дали любовта от предната нощ е била истинска?
Как е възможно да прекараш детството си в концлагер и да простиш на нацист?
Към края на филма за 2-3 секунди мярнах самия Вонегът, автор на книгата.
Ако някой иска текста на английски, мога да го предоставя с любезното съдействие на Лъчо.
коментарите: в истинския блог
