Журналист писал материал за работата на Български Пощи, и след като наблюдавал служителка, чиято работа е да удря печати върху пликове, попитал, “Не ви ли е скучно всеки ден да правите едно и също?”, а тя отговорила, “Как едно и също? Всеки ден датата е различна.”
И аз гледам отстрани хората, четящи ежедневници и новинарски сайтове, гледащи новините по телевизията – не им ли е скучно всеки ден да виждат и чуват едно и също. Предполагам, обаче, че ще ми отговорят, “Как едно и също? Днес става катастрофа в Русе, а утре в Бургас”.
коментари: в истинския блог
Categories: art of living
Някои знаят, че напоследък обмислям възможността да заживея в индиански резерват. Струва ми се, че животът ми там би бил по-спокоен (вариация на любимата ми тема “село”). Ще уча за шаман 
, а в същото време, ще помагам на децата да учат, да се подготвят за колеж и пр.
Вчера, обаче, минах през “Пингвините” и си запазих един весел роман на Вешим, който разказва за англичанин пенсионер, който заживява в нашенско село. Казах си “Бинго!”. Не е нужно да ходя чак до Америка. Мога да стана учителка, вещица или каквото друго измисля в наше село.
Оттам, обаче, отидох да свърша една работа и се заприказвахме с една жена на обичайните ни теми – бюрокрация, мързеливо и некомпетентно мнозинство служители във всички сфери. Споделих й току що блесналата идея за селото, а тя ми каза, “Защо още стоиш в България? Заминавай, заминавай оттук!”
Аз, обаче, както ме е учил татко, който пък се е учил от Остап Бендер, избягвам резките движения, така че засега оставам тук, но от известно време усещам, че корабът потъва. После сядам и мисля, и логиката ми казва същото – екипажът (всички ние, не само правителството) се скапва твърде бързо на фона на промените в света. Накъде върви страната ни с човешкия ресурс, с който разполага?
Какви са твоите прогнози?
коментарите: в истинския блог
Categories: art of living
