полетът на костенурката

Плектруда … се казва героинята на Амели Нотомб (ако си чел “Изумление и трепет”). Когато прочетох първите няколко страници, ме беше напушил такъв смях, че отидох да ги разкажа на Стоян.

Майката и бащата на Плектруда се женят на 19. Скоро майка й осъзнава, че баща й е посредствен, и решава да спаси бъдещото си дете от него като го застрелва (бащата). По-късно се обесва в затвора.

Няма да разказвам повече (макар че мога). Книгата проследява живота на Плектруда до 19.

Може да не съм била слаба ученичка, балерина, сираче или анорексичка, мога да декларирам, че Амели разказва Истината – достатъчно ми е, че съм имала собствената си майка.

Знам, че не е политически коректно да ти е смешно от началото до края, но да не би събитията в Чили от миналия век да са по-малко трагични? Но аз се смях и когато четох “За любовта и сянката” на Исабел Аленде.

И как да не ми е смешно, като се сетя за учителите на Плектруда и начина по който реагират на погледа й – все едно чета за Стоян. А странното им поведение, когато налучкване на теста докарва на Плектруда точки като на гений – като на момчето на Симпсънови…

Всъщност книгата си е доста тъжна, макар и всъщност да възпява радостта. Още по-тъжно е, че едва ли имащите нужда от просветление родители, изтормозените им деца и техните глупави учители ще я прочетат.

коментари: в истинския блог 

Няма нищо общо с името “Малина”. Това е роман на Лаура Ескивел (авторката на “Като гореща вода за шоколад” (има и филм) – писала съм за нея). Бяха ми нужни малко насоки, и след “Бонбонени обувки”, интуицията ми посочи “Малинче”.

Разказва се за някои от завоеванията на Кортес, по време на които негова преводачка е индианка, подарена му за робиня, която той превръща и в своя любовница.

Когато е на 5 години, майка й я подарява, след смъртта на баба й и баща й, тъй като иска да започне на чисто новото си семейство. После я продават, подаряват. Неведнъж се налага да се раздели с нещата които обича и да започне от нулата. Докато работи при Кортес, се колебае между отговорността за своя народ и култура и личното си щастие, губи и намира духа си, за да умре в мир със себе си и света.

Промените, както всички останали неща, не могат да се възприемат еднозначно, защото не са едностранчиви. Книгата ми напомни, че не бива да затваряме умовете си за нищо. Книгите са като И Дзин.

коментари: в истинския блог 

Допреди няколко дни не осъзнавах, че Мери Попинз е вещица, но сега знам: тя идва и си отива със смяната на вятъра, има странни роднини и приятели, както и хладнокръвие и самочувствие, и прави каквото си иска. Невенче, ти знаеше ли?

Не знаех и че Виан Роше е вещица. Изобщо не си я спомнях като такава от “Шоколад”. След хубавите “Шоколад” (има и филм с Джони Деп и Жюлиет Бинош) и “Петте четвъртини на портокала”, прочетох “Къпиново вино”, която ставаше, а след като прочетох “Крайбрежие”, реших, че не бих си губила повече времето с огризките от първите книги, забъркани в нов омлет, изпържен с многократно използвана мазнина. Така дори не се изкуших да погледна следващите четири книги.

Онзи ден, обаче, купих “Бонбонени обувки” ( The Lollipop Shoes). Дали защото нямах високи очаквания, безпроблемно преглътнах какаото на прах, с което Виан поръсва сладкишите. Сладникава е като роман на Мейв Бинчи, и ми хареса точно колкото и двата Бинчи романа, които съм чела.

Няма да се хареса на литературните сноби, но на мен ми дойде много добре. Даже си купих какао, реших да намеря най-после време да се науча да гледам на артурово таро, и, макар че съм майка, да преодолея страховете си, за да яхна вятъра на промяната.

Харесвам вещиците – Вещиците от Истуик, Мортиша, Мери Попинз, Power Puff Girls, и т. н. А ти? Кои са любимите ти вещици?

P.S. За тези, които не са разбрали, това е продължение на “Шоколад” – 4 години по-късно Виан върти сладкарничка в … Монмартр, Невенче.

Над 500 страници само за 12. 90!

Не четох какво пиша на гърба на книгата. Не чети и ти! Иначе ще развалиш магията.

коментари: в истинския блог