Допреди няколко дни не осъзнавах, че Мери Попинз е вещица, но сега знам: тя идва и си отива със смяната на вятъра, има странни роднини и приятели, както и хладнокръвие и самочувствие, и прави каквото си иска. Невенче, ти знаеше ли?
Не знаех и че Виан Роше е вещица. Изобщо не си я спомнях като такава от “Шоколад”. След хубавите “Шоколад” (има и филм с Джони Деп и Жюлиет Бинош) и “Петте четвъртини на портокала”, прочетох “Къпиново вино”, която ставаше, а след като прочетох “Крайбрежие”, реших, че не бих си губила повече времето с огризките от първите книги, забъркани в нов омлет, изпържен с многократно използвана мазнина. Така дори не се изкуших да погледна следващите четири книги.
Онзи ден, обаче, купих “Бонбонени обувки” ( The Lollipop Shoes). Дали защото нямах високи очаквания, безпроблемно преглътнах какаото на прах, с което Виан поръсва сладкишите. Сладникава е като роман на Мейв Бинчи, и ми хареса точно колкото и двата Бинчи романа, които съм чела.
Няма да се хареса на литературните сноби, но на мен ми дойде много добре. Даже си купих какао, реших да намеря най-после време да се науча да гледам на артурово таро, и, макар че съм майка, да преодолея страховете си, за да яхна вятъра на промяната.
Харесвам вещиците – Вещиците от Истуик, Мортиша, Мери Попинз, Power Puff Girls, и т. н. А ти? Кои са любимите ти вещици?
P.S. За тези, които не са разбрали, това е продължение на “Шоколад” – 4 години по-късно Виан върти сладкарничка в … Монмартр, Невенче.
Над 500 страници само за 12. 90!
Не четох какво пиша на гърба на книгата. Не чети и ти! Иначе ще развалиш магията.
коментари: в истинския блог
