полетът на костенурката

Както вече съм споменавала, 14 февруари е и ден на телеграфистите – тези, които са правили възможна бързата връзка между влюбените преди да се появят неща като факса и Интернет. Не се сещам да съм го празнувала, но може и да съм – вече помня толкова малко неща. Тази вечер сигурно пак няма да го празнувам, но пък може да се сетя и да си отворя бутилка мавруд. Ако не беше Google, вероятно щях да забравя.

Но пак мярнах текстове, които изразяват възмущението си от честването на Деня на Влюбените и реших да пиша.

Не ми харесва, когато хората около мен ме притискат да празнувам нещо по някакъв определен от тях начин, когато на мен не ми се прави това, което те смятат, че е редно да се направи. Това се отнася за всички празници. Понякога ме мързи да сваля елхата от тавана. Друг път да боядисам яйца. Трети път да пращам поздравления. И така нататък. Правя каквото си искам.

В същото време, обаче, нямам нищо против и не виждам нищо възмутително и достойно за презрение във факта, че някои хора искат да празнуват някой празник по определен начин. Ама преяждали и препивали – ами и аз понякога го правя. Ама само тогава се сещали да купят на любимата цветя – сякаш любимата ще увехне като цвете от празничен букет ако не й подаряват по-често.

Празниците служат да ни напомнят, че е хубаво от време на време да спираме да работим, да чистим и пр. неща, които жените по моя край определят като “Все една и съща” и придружават определението с отегчена въздишка. Напомнят на пуританските души, че няма нищо лошо да се радваш на живота и да не си постоянно нащрек.

Уикендът също е празник, но тъй като се повтаря твърде често, спираме да му обръщаме внимание, особено като си нямаме Шабат да ни напомня по-настоятелно да не си даваме зор.

Айде едно поздравче за празниците, техните критици и фенове:

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

(Трета глава от Еклесиаст)

коментари: в истинския блог