Не разбирам защо филмът “Илюзия” на Людмил Стайков не е бил показван по времето на социализма (или грешно съм разбрала?). Може би за да не извиква неудобни сравнения. Днес, обаче, филмът се продава в будките за вестници, и като го гледам отново, правя неволни сравнения с неофеодализма.
Най-обикновеният масов ужас е съществувал по нашите земи далеч преди светът да е чувал за Хитлер. Възпят е в т. нар. Септемврийска поезия, която винаги ми е изглеждала по-зловеща и от българския фолклор с всичките му вампирясали роднини и вградени невести.
(Оставам с впечатлението, че днес се приема, че в България не е имало фашизъм, но в биография на Айрис, чета, че годеникът й е бил убит от фашисткото правителство в България и т.н., но това е друга тема. Все пак много ще се радвам на коментари по въпроса.)
Можеш ли да останеш с чисти ръце? Ако останеш, дали запазваш невинността си? Всъщност невинноста ли е най-ценното ти качество? И какво е невинността?
Невинността е абстракция, а когато хората се загрижат прекалено много за абстракциите, могат да се парализират от мислене, а селото им да обрасне с тикви.
Понякога е нужно да полудееш мъничко, за да не полудееш съвсем. Останалото е илюзия.
p.s. Светлин Русев е рисувал специално картините за филма (главният герой е художник). Чудя се какво се е случило по-нататък с тях. Негова е и картинката горе.
Сценарист е един любим поет – Константин Павлов. Днес Гугъл ми каза, че има филм “Обикновен фашизъм” – ама че съвпадение. Трябва да го гледам. Още едно съвпадение – снощи по бТВ гледах за пореден път “Чай с Мусолини” – препоръчвам!
коментари: в истинския блог
