И аз, и Лора, имахме големи кукли, които изглеждаха като истински деца.
Моята (всъщност на сестра ми) се казваше Женя и беше със светла кожа и тъмна коса, сплетена на плитки, завързани на венче. Повечето хора я смятаха за истинско дете, когато я мъкнех със себе си.
Куклата на Лора беше доста по-реалистична от моята; отгоре на това се возеше в реалистична бебешка количка, за разлика от моята, но никой никога не я взе за истинско дете, понеже беше негърче.
Предполагам, обаче, че хората се стряскаха, както се стреснах наскоро и аз, когато срещнах моя позната да разхожда детето си. Ау, беше хубаво като куклата на Лора, но с пухкави на пипане ръчички и бузки.
Чудя се дали по време на десетилетието на ромската интеграция в Обединена Европа ще започнат да произвеждат кукли-циганчета?
коментари: в истинския блог
