Кой сте Вие, Мистър Стоев?

Преди повече от десет години, когато работех в езиковата гимназия, течеше кампания за поръчване на речници от едно издателство. Рекламирах един от тях на Мистър Стоев, и той очарован си поръча. Когато предадох поръчката на отговорната колежка, тя възкликна “За какво му е на Стоев тоя речник? В гроба ли ще го носи?”

Възрастта на Мистър Стоев е загадка за мен, но съм сигурна, че е минал 80 отдавна. Макар че в последно време изглежда някак крехък, той продължава да е зает и да няма време за губене. Прави записи от кабелната телевизия, а напоследък се интересува от компютри и може да е успял да прехвърли видеотеката си от лента върху дискове – една от важните му мисии.

Как Мистър Стоев успява да запази страстта си към живота, въпреки че здравето му не е идеално?

Напук на повечето изследвания, които твърдят че един от факторите за дълголетието е щастливият семеен живот, Мистър Стоев е ерген. Известен е с това, че по-скоро избягва да комуникира с повечето хора. Рядко отваря вратата ако му позвъниш. Няма телефон. По едно време му подариха мобилен, но ми каза, че не е лошо човек на тази възраст да има телефон в случай че му стане лошо, но само при условие, че никой не знае номера му – иначе би изгубил свободата си.

Преди време едно пиленце ми каза, че всъщност е пуснал в действие мобилния телефон, но очевидно го пази в тайна от широката общественост.

Мисля, че това е едната тайна на дълголетието и жизнерадостта му – той просто не общува с хора, които непрекъснато ще му напомнят, че е стар и немощен и трябва да живее по подобаващ начин.

Когато не успее да избегне контактите, той се старае да избегне разговорите за своята възраст и здраве. Беше ми разказал, че преди години, когато ходил в София да му правят байпас, не казал на никого. На излизане от болницата го блъснала кола. Превързали главата му и си хванал влака към дома. Когато наближил Хасково, махнал превръзката, за да се отърве от излишни въпроси.

Другата тайна на Стоев е безкрайната му любознателност и непрекъснатото учене. Макар че отдавна е пенсиониран като учител по английски, продължава да учи английски и понякога ми задава някои граматични казуси. Разбира се, интересите му се простират далеч отвъд английския. Ето защо, когато го срещна, винаги ми разказва нещо интересно, което често свързва със самата мен, понеже, макар и интроверт, Мистър Стоев се интересува от хората, наблюдава ги, размишлява за тях.

У много хора Мистър Стоев буди недоумение и снизхождение, но у мен искрено възхищение и много, много обич.

Long live Mr Stoev!

коментари: в истинския блог

искам да съм баба в страната Абхазия

 

На територията на бившия СССР, в Грузия, се намира областта Абхазия, която в средата на 70те се прочува на Запад с населението си, сред което дълголетниците (над 100 годишни) са норма. Там съществува самостоятелна дума за пра-пра-пра-прародител, която се употребява само за живи хора. 80% от дълголетниците са активни и жизнени – берат чай, наглеждат си нивите и градините, катерят се по планините, яздят (за удоволствие), вдяват игли без очила и се надпреврват да разказват небивалици на гостите, които идват отдалече. “Абхазците не понасят да бъдат пришпорвани, ненавиждат крайните срокове и никога не работят до пълно изтощение. По същата логика, за тях е изключително нелюбезно да се яде твърде бързо или твърде много. Всекидневната им програма много повече е свързана с биологичните ритми в организма, отколкото с хаотичните модели, които доминират в повечето развити страни.”, пише за тях Дан Георгакас, който пътува из Абхазия след официалното развенчаване на поддържания с помощта на съветското правителство мит, че тези хора доживяват до 140-170 години. Истината е, че живеят доста по-малко, докъм 110+, но пък за сметка на това са активни почти до самия край на живота си и, за разлика от майка ми, която е почти два пъти по-млада, поддържат доста по-ниско кръвно налягане – каквото се смята за нормално при младите хора на запад.

В тази култура идеалът не е изкарването и трупането на пари, а дълголетието, но не просто оцеляването, а запазването на младежката живзненост до края на живота. При тях младостта не се смята за противоположност на дълголетието.

В Абхазия от хората се очаква да живеят щастливо и енергично, а повечето хора оправдават очакванията на мнозинството – както навсякъде по света.

Ето малко линкчета за Абхазия:

Кратка статия за дълголетието в about.com

За книгата на Джон Робинс за дълголетието

“Антропология на смъртта” – статия, в която се цитира книгата на Георгакас и пр.

Книгата на Георгакас – можеш да си я поръчаш оттук

Дийпак Чопра май е краднал от Георгакас  пишат в NY Times

Хардвардският “Crimson” за Георгакас

коментарите: в истинския блог