полетът на костенурката

Инвентаризация на родителските страхове

март 6, 2008 · Няма коментари

(темата е вдъхновена от блога на LeeAnn, която чест(н)о пише за възпитанието на децата и някой ден ще издаде книга за това)

С времето се отърсвам от страховете си, включително родителските. Преди малко направих инвентаризация, за да разбера колко са ми останали. Прилагам списък:

1. Страх ме е Стоян да не бъде блъснат от кола

В Хасково карат като луди. Той е късоглед и отнесен. Знам, че няма да рухна ако това се случи, но човекът е само на 14, мечтае да живее дълго, и ако планът му се осъществи, е вероятно да бъде щастлив и да направи интересни, а може би и полезни неща. Струва си да поживее още.

2. Страх ме е Стоян да не завърши с плачевно ниски оценки в дипломата

Трудно се съсредоточава върху скучно и неясно преподавани неща, а и обикновено не се харесва учителките. Не е и особено организиран и амбициозен. Не съм маниак на тема оценки, но ако стане така, няма да има шансове да учи в хубав университет. Не че съм на мнение, че човек непременно трябва да отиде в колеж, но едно свястно либерално образование ще компенсира идиотията, в която принудително пребивават българските деца цели 12 години. Може пък да иска да се подготви за професия, чието практикуване изисква диплома. Така че нема лошо да има шансове.

3. Страх ме е Стоян да не затъпее

Всъщност това е най-големият ми страх. Мисля, че човек може да е щастлив и без образование, но по-добре мъртъв, отколкото тъп.

Макар че е любопитен и прилично интелигентен, и когато се интересува от  нещо, може да му посвети половин денонощие без да отиде до тоалетната или да яде, напоследък гледа  твърде много клипове на Music Idol, мотае се в някакви тъпи форуми, скучае в училище и не е обграден с хора, които имат кой знае какви широки / дълбоки интереси. Ама какво знам аз?

Анастасия, едно мъдро и непрестанно поумняващо момиче, ми даде книгата “Как оглупях”. Ще я прочета тези дни и вероятно ще я дам на Стоян. Надявам се да помогне.

Какви са твоите (бъдещи) родителски страхове? За какво според теб пропускам да се страхувам? Очаквай (някой ден) текст за родителските страхове, които съм загубила по пътя.

коментари: в истинския блог 

Категории: art of living

Ирландско-американски зен

март 6, 2008 · Няма коментари

Гледал ли си Прахът на Анжела с любимия ми Робърт Карлайл (познат от Трейнспотинг, Време за мъже и не само) и Емили Уотсън (главната женска роля в Боксьорът)? Това е история за тъжното ирландско католическо детство (1930-1949). Може пък да си чел книгата?

‘Tis A memoir  е продължението. Героят заминава за Америка и остава там. Книгата проследява живота му до средата на 80те, когато умират родителите му. Той се решава да пише за семейството си едва след смъртта им.

Книгата се чете много леко. Английският е доста непретенциозен, така че следващият читател ще бъде Стоян.

Съвсем ненатрапливо проследява не само историята на семейството, но и повече от 30 години от историята на САЩ (загатва и за Ирландия), като включва и явления, актуални и днес, например отношението към GPA (средният успех в училище и университета) и кандидатстването в колежи. Битници, хипита, корейската и виетнамската войни, сегрегацията, макартизма и много други служат за фон на историята и донякъде я предопределят. И все пак основното послание за мен е е изборът – възможността да избираш, необходимостта да избираш, трудността да избираш. Най-лесно е да оставиш средата да избира вместо теб, но нашият герой е от тези, които се опитват да избират сами.

Тъй като книгата е истинска автобиография, историите биват и умни, и глупави, но винаги честно описани.

Преди време се канех да съобщя, че ако някой ден пиша роман, той ще звучи като книгите на Амос Оз и Лев Касил – прост, честен и неинтелектуалстващ – много по-прост, честен и неинтелектуалстващ от блога ми. Сега към списъка на учителите ми по писане добавям и Франк Маккорт.

По примера на Лъчо, преписах нещичко от книгата:

Are we put into this world to be busy or to chat over a nice cup of tea?

А сега, специално за Лъчо, който след някой и друг месец ще е в колеж отвъд океана, препечатах и още нещо, с пожелание никога да не попада на такивапрофесори, и ако си идва другото лято, да ми донесе и другата книга на Frank McCourt, Teacher Man.

When they talk like that I don’t know what to say because they have the power to lower my grade and damage my average so that I won’t be able to follow the American dream and that might drive me to Albert Camus and the daily decision not to commit suicide. It’s dangerous to raise your hand in any class to say how much you love anything. (точно така, няма запетайки!)

Благодаря на Невенчето, че ме снабди с това прекрасно четиво.

коментари: в истинския блог 

Категории: книги