живот като на кино

Гледах как журито съобщаваше на достигналите последния кръг дали отпадат или остават в Music Idol. Майка ми няколко пъти зададе въпроса дали участниците са искрени и защо изразяват чувствата си по съответния начин. Към края баща ми каза, “Защото така се прави сега. И така ще продължава.” Превод: “ Защото така е прието и всеки държи да прави като всички останали”.

По същия начин, по който тийнейджърките с които се разминавам крещят, псуват и подчертават хасковския диалект, който доскоро смятах че днес се ползва само от бабите в околните села.

По същия начин, по който учениците, ученичките и учителите изглеждат като чалга певци – дори и е елитните гимназии тук.

По същия начин, по който ако работиш в ИТ сферата, блогът ти отразява всеки ъпгрейд, посещение на тоалетната или напиване.

По същия начин, по който Люси от журито и нейните колежки в No Angels се снимат в клипове.

Да, гледах няколко клипа на групата на Люси, за да разбера какво е да не играеш докато пееш пред публика, какво е да бъдеш естествен и да не се правиш на това което не си – всичко, за което критикуват моя фаворит Иван.

Видях, че No Angels е като стотиците подобни групи, чиито клипове не бих гледала за удоволствие, че мацките са твърде блудкави за моя вкус.

Всички описани дотук твърде много приличат на твърде много други, защото имат добър вкус, култивиран от любимите им медии. Иван и Деница от Idol, обаче, нямат. Деница е твърде дебела за нашенските представи за певица и твърде одухотворена. Иван твърде малко изглежда да се взема насериозно и твърде много се забавлява, а когато се хвали, хвали себе си преди изявите си, вместо да плюе конкуренцияа след провалите си.

Иван знае че е готин и поема риска да бъде когато и какъвто му харесва, дори и когато сърчицето му се свие. Това дразни малкото комплексарче, което дреме и у най-уверените. “Какъв е пък тоя, бе? За какъв се мисли? На какъв се прави?” Дори и когато казва, че е сериозен и се е променил, никой не му вярва, освен тези, на които им е хубаво да си мислят, че за малко поне е поставен на мястото си.

Хахахахаха! И къде му е мястото на Иван, дребни душички? Във вашата локва?

Иван е Артист. Ето защо ще припомня казаното от Артист:

“Всички сме в локвата, но някои от нас гледат към звездите” (О. Уайлд).

А от мен вариация по най-големия познавач на човешкия театър:

Всички играем, но някои го правят добре.

* взех снимката от http://nname.org/ без да питам Президента Първанов

коментарите тук, моля

моят идол

е Иван Ангелов! Не вярвах, че може да гледам клипчета от това предаване, още по-малко да гласувам. Тази сутрин гледах клипчето от снощното му изпълнение. На тръгване за училище Стоян ми каза, че ми го е приготвил за гледане. Ако го прехвърли в youtube, ще го пусна тук. Засега линк. Ще призная, че се разплаках, въпреки че не обичам кавъри и че Иван си позволи да пее песен на Клептън.

Историята за това как се отървах от учителстване в Айтос – друг път. Ех, сега можех да разказвам, че съм научила Иван на английски, но аз предпочетох цивилизацията, пък и Айтос не си падаше по мен. Дали България ще си падне по Иван?

Всички са талантливи. Хареса ми Тома с песента на loving spoonful / joe cocker – с това, че я изпя без да имитира никого. Хареса ми Деница и не мисля, че е нужно да отслабне, освен ако тя самата не го предпочита. Но след като трябва да избера един, това ще е Иван.

p.s. Какъв е проблемът на журито със сценичното му поведение? Какво по-точно трябва да прави? И какво имат против клоуните?!? Аз самата съм клоун и се харесвам, но се налага да се прикривам в много ситуации, така че се вихря само вкъщи. Ако не пробия в никой телевизионен конкурс, ще си пусна собствен видео канал в YouTube и тогава ще ме гледат и отвъд Испания. Кен Лий ще ми диша праха!

похвали за мен и Иван: в истинския блог