Тази сутрин дойде Албена разстроена и ми каза, че д-р Вълканов изпраща внучката й на изследвания в София за една седмица, защото се оказва, че положението й е сериозно и че има белодробен проблем. Д-р Вълканов ми е известен като уролог, така че попитах защо той е установил това, да не би да е д-р Караманова. Отговорът беше, че Вълканов се занимава и с това, че Караманова ги е изпратила при него и пр. Щял да дойде неин роднина от Чирпан и да заведе момичето до София, а после двамата с Албена ще я приберат. Поиска ми пари за джобни на момичето и каза, че не са им останали пари за храна, след като купила още малко дърва и пр. 20 лв за дървата, както се бяхме разбрали и останалите 50 лв. отишли за брашно, яйца, мед и лимони, от тях 15 за някаква нова дрешка. Хм. Каза, че повече няма да иска пари от мен и беше доста зле. Можех да й дам 20 и го направих, дадох й и един душ-гел.
След което се обадих на Вени, сестра на съпругата на лекаря и взех телефона му. Той ми обясни, че няма такива пациенти, дори не се сети и за бащата, когото според Албена е лекувал преди смъртта му, че не праща хората на изследвания в София, защото могат да ги направят и в Хасково и че наистина изписва инжекции, които се бият веднъж седмично, но лекарството, което купих лично от аптеката – 9 хапчета за над 90 лв. не се изписва на жени, а на мъже, за трипер.
Свързах се и с д-р Караманова, в туберкулозния диспансер. Тя не можа да си спомни за такива пациенти, но обеща да направи проучване доколкото е възможно по малко име и възраст с детската лекарка и да й се обадя утре.
В събота ще говоря с Албена и ще видим какво ще се получи. Може да се окаже, че версията, която ми се въртеше в главата в началото на годината е вярната, а може и да не стане ясно. След като веднъж се разминах с добре облечено момиче, с ботуши и панталони до коляното, което крещеше нещо на неразбираем за мен език по мобилен телефон и поразително приличаше на голямата внучка, имах неприятни чувства. Това се случи два дни преди евентуалното й заминаване за санаториума.
Не ме е яд за парите, с които можех да си купя 2 лаптопа, нито за това, че бях приела Албена като част от семейството си, и буквално щях да деля залъка си с нея, нито за това, че са ме лъгали, нито за това, че не направих тези справки по-рано. Притеснявам се леко да не би въпросният мъж, който предполагам е гадже на внучката й да иска още и още пари и апартаментът ми да стане обект на набези – не че има какво да се вземе от него и не че държа много пари вкъщи ( в момента нямам и стотинка, ако не броя оставените на шкафа пари за утрешния урок на Стоян), а останалото е в джоба ми, понеже просто си беше там и преди случката. Не исках да ми минава през ума да се притеснявам от факта, че Албена знае къде държа парите си, когато ги имам в кеш.
Искам да разбера кой е този който я притиска да проси – внучката, гаджето й и пр. Може би това обяснява непрекъснатото повтаряне, че иска да се самоубие и че й е писнало. Така или иначе й напомних, че от месец съм без едната си работа, което може да бъде достатъчно, за да е ясно, че ако спра да давам, то е защото нямам възможност.
Всъщност нужно ли ми е да знам истината или не? Уморих се. Взех от Добри една цигара и я изпуших. Може да се окаже, че това е краят на историята за Албена. Не бързам с изводите.
коментарите тук
