Къде да се дене човек 2

България е известна с огромния процент хора, които притежават недвижими имоти. Земята е известна с това, че не е останало място, към което никой да не предявява претенции (или поне никой не ми каза обратното, докато се чудех къде да се дяна; като гледам какво се случва с природните ни забележителности край морета и в балкани, оставам със същото впечатление; за това се сетих и когато гледах как земеделците в Индия завземат местата, за които слоновете не притежават документи за собственост).

За да имаш известна сигурност, че можеш да живееш някъде без да те изхвърлят, трябва да имаш документ за собственост. Иначе трябва да можеш да си позволиш да плащап наем. Та въпросът ми е какво се случва ако не отговаряш на тези две условия. Ето няколко отговора:

- филмът The Pursuit of HappYness, който ме вдъхнови за този текст

- жилището на мои познати

- текстът на Симион за пълнолетните ничии деца

В България, благодаря на силните родови връзки, има сравнително малко бездомни – повечето хора биват приютени някъде. Може би затова циганските квартали в по-големите градове се пукат по шевовете, а в страната ни жестоките убийства са предимно битови.

Понякога изглежда че бездомността ти дава известна свобода, като в този филм или романите на Керуак, но това ми изглежда все по-съмнително в днешно време, особено след като чичото с отрязаните крака се премести от безистенчето на бижутерийните магазини и прекара зимата в края на площада, завит с найлон, а тези дни изчезна съвсем и не знам кого да попитам защо и как.

През 80те бях свидетел на разрушаването на една циганска махала. Не знам къде се дянаха жителите й. Знам за последните три жилища на Албена. Знам и какво означава да ти кажат, че трябва да освободиш поредното жилищв – от навършване на пълнолетие насам съм се местила средно на всеки две години. Наблюдавала съм прогонването на двама дългогодишни обитатели на сградата в която работя. Всеки от тях обитаваше малка стаичка, в която се намират ел. таблата за етажа + легло, масичка и стол. Тоалетните са общи. Баня няма. Единият беше израснал в детския дом.

Сега чета “13 луни” – за изтикването на индианците на запад, на запад и си мисля, че днес може и да работим все по-виртуално, но все пак имаме тела, на които се налага да поспят, за предпочитане на топло, а и да хапнат невиртуални неща, за чието отглеждане е нужна офлайн земя. Това ли е единственият начин:

“Купувах земя, като че ли Бог повече нямаше да я произвежда – което той и не правеше, иначе не бихме прогонвали някого от мястото му, за да сторим място за себе си.” (Тринайсет Луни, Чалз Фрейзър)

коментарите тук 

Update за Албена: ще поживеем, ще видим

Мина Албена. Върна ми едната книга и каза, че другата внучката й е взела със себе си и ще я върне като се върне от изследвания. Каза, че линейка ще заведе 4 деца на изследвания (не роднината от Чирпан с автобус, както беше предишната версия). Попитах я как точно се казва внучката. Афизе. Не Албена. Била си сменила името с турско – така било по документи.

Не знам дали д-р Караманова ще е склонна да направи втора справка, но срам не срам, ще й се обадя пак в понеделник. А рецептите които виждах бяха на името на Албена или така ми се струва? Дали да притесня д-р Вълканов с друга версия – дали лекува баба от венерически болести и пр. Ама че тъпо.

Попитах Албена дали има някакви документи за тези болести да ми ги покаже да видим за какво става въпрос, дали е толкова страшно колкото си мисли. Тя каза, че всички документи са с момичето в София, но като се върне, ще ми ги донесе.

Показа ми някаква закуска, която Мария дала за малката внучка. Не я питах дали има нужда от нещо. И тя не ми поиска нищо.

коментарите тук 

какво да правя с Албена?

Ако знаех истината, щеше да е по-лесно, но аз не я знам. Знам че Албена ме е излъгала за болестите, но колкото и да изглежда странно, това не е най-важното.Смятам за нещо обичайно хората да послъгват и драматизират, когато се налага да поискат помощ, понеже е обичайно да им отказват помощ. На мен ми се е случвало в критични ситуации да искам заем от приятели и да не получа, въпреки че е ставало въпрос за неголяма сума, която съм поемала ангажимента да върна в точно определен няколко месечен срок, а освен това никога не съм имала репутацията на измамница. Отказвали са ми не защото не са ми имали доверие или защото не са имали възможност, а защото не са искали да си развалят рахата и заради табутата, които имаме по отношение на парите. Отказвали са ми с лекота, защото в редките случаи, в които се реша да поискам нещо, го правя по такъв начин, че този от когото искам да може да ми откаже без да се чувства неудобно.

Аз също не обичам да ме притискат. Ето защо ми беше лесно да давам на Албена. Тя никога не е настоявала за каквото и да е. Обикновено аз я разпитвам как са и от какво имат нужда и смятам колко пари са нужни. Бях решила да осигурявам основно парите за храна, но после започнах да давам и за отопление и за лекарства. Не знам, обаче, дали Албена и до този момент е наясно, че така или иначе щеше да получава по 50лв на седмица за храна, както и по някое допълнение за отопление, без да се налага да ми иска спешно за лекарства. Често си мисля, че точно в това не е сигурна и точно затова понякога започва драматично с лекарства – просто защото  не е прието някой да дава пари на друг освен ако случаят не е много специален. Мисля, че е права да се чувства така – опирам се на моя собствен опит – винаги съм смятала за унизително да ме разпитват за какво ми трябват поисканите пари – или имаш пари, доверие и желание и даваш, или нямаш и точка. Не съм обяснявала и драматизирала, не съм и получавала.

Всеки път, когато съм давала повече от 50 се е налагало да увещавам Албена да ги вземе, за да има какво да ядат, след като си платят лекарствата и пр. Но може би това е част от тактиката. Знам ли? Самата презумпция, че някой е болен от туберкулоза е вид натиск. Ако внучката е здрава, бих действала по друг начин – бих й намерила работа.

Това което знам е, че не знам достатъчно, че гадая. Ако се опитам да разбера със сигурност, може да се вкарам в ситуация да знам неща, които е по-безопасно за мен да не знам. Ясно е, че щом Албена прави тези неща има нужда да ги прави. Дали причината е, че я пристиска някой е друг въпрос. Очевидно е, че тази жена има голям кахър, но е доста вероятно да е твърде срамен, затова няма как да каже истината. Има майки и баби, които не искат дъщерите / внучките им да се продават, затова и разказват благовидни истории за тях.

Помагала съм за какво ли не на кого ли не. Малко са хората, които оценяват направеното и се замислят за моите усилия. Обикновено ги разпознавам. И мисля, че Албена е една от тях. Ето защо, когато не лъже, когато си говорим в кухнята понякога се разплаква в съвсем неочаквани моменти. И на мен ми се е случвало да съм на ръба на сълзите, когато някой прави нещо за мен просто от доброта – защото ми се е случвало изключително рядко.

Наблюдавам Албена от месеци, и винаги съм била наясно, че понякога ме послъгва. Открила съм толкова общи неща между нея и мен. Сега изглежда да съм в ситуация, в която трябва да избирам между нея и мен, но не съм сигурна дали това е ситуацията. Егото ми смята, че точно сега трябва да се измъкна, да се възползвам от благовидния предлог, че съм без “сигурната” работа. Ще ми олекне на бюджета, а оттам и на ума, който не е овладял до съвършенство умението да не се притеснява за солидните сметки в края на месеца, за месеците, в които няма работа, както и за поредния следващ сезон, в който няма никакви гаранции че ще има.

Поживях някой и друг ден с нагласата, че ще приключа с финансирането на Албена и ще ми олекне, дори вече се чувствам по-лека, но и с усещането, че не знам истината. Не искам да действам от гледна точка на егоизма, а от по-висока и по-широка перспектива. Сега се питам дали Албена ще позвъни тази сутрин или не.

мнения и съвети тук