полетът на костенурката

какво да правя с Албена?

март 15, 2008 · Няма коментари

Ако знаех истината, щеше да е по-лесно, но аз не я знам. Знам че Албена ме е излъгала за болестите, но колкото и да изглежда странно, това не е най-важното.Смятам за нещо обичайно хората да послъгват и драматизират, когато се налага да поискат помощ, понеже е обичайно да им отказват помощ. На мен ми се е случвало в критични ситуации да искам заем от приятели и да не получа, въпреки че е ставало въпрос за неголяма сума, която съм поемала ангажимента да върна в точно определен няколко месечен срок, а освен това никога не съм имала репутацията на измамница. Отказвали са ми не защото не са ми имали доверие или защото не са имали възможност, а защото не са искали да си развалят рахата и заради табутата, които имаме по отношение на парите. Отказвали са ми с лекота, защото в редките случаи, в които се реша да поискам нещо, го правя по такъв начин, че този от когото искам да може да ми откаже без да се чувства неудобно.

Аз също не обичам да ме притискат. Ето защо ми беше лесно да давам на Албена. Тя никога не е настоявала за каквото и да е. Обикновено аз я разпитвам как са и от какво имат нужда и смятам колко пари са нужни. Бях решила да осигурявам основно парите за храна, но после започнах да давам и за отопление и за лекарства. Не знам, обаче, дали Албена и до този момент е наясно, че така или иначе щеше да получава по 50лв на седмица за храна, както и по някое допълнение за отопление, без да се налага да ми иска спешно за лекарства. Често си мисля, че точно в това не е сигурна и точно затова понякога започва драматично с лекарства – просто защото  не е прието някой да дава пари на друг освен ако случаят не е много специален. Мисля, че е права да се чувства така – опирам се на моя собствен опит – винаги съм смятала за унизително да ме разпитват за какво ми трябват поисканите пари – или имаш пари, доверие и желание и даваш, или нямаш и точка. Не съм обяснявала и драматизирала, не съм и получавала.

Всеки път, когато съм давала повече от 50 се е налагало да увещавам Албена да ги вземе, за да има какво да ядат, след като си платят лекарствата и пр. Но може би това е част от тактиката. Знам ли? Самата презумпция, че някой е болен от туберкулоза е вид натиск. Ако внучката е здрава, бих действала по друг начин – бих й намерила работа.

Това което знам е, че не знам достатъчно, че гадая. Ако се опитам да разбера със сигурност, може да се вкарам в ситуация да знам неща, които е по-безопасно за мен да не знам. Ясно е, че щом Албена прави тези неща има нужда да ги прави. Дали причината е, че я пристиска някой е друг въпрос. Очевидно е, че тази жена има голям кахър, но е доста вероятно да е твърде срамен, затова няма как да каже истината. Има майки и баби, които не искат дъщерите / внучките им да се продават, затова и разказват благовидни истории за тях.

Помагала съм за какво ли не на кого ли не. Малко са хората, които оценяват направеното и се замислят за моите усилия. Обикновено ги разпознавам. И мисля, че Албена е една от тях. Ето защо, когато не лъже, когато си говорим в кухнята понякога се разплаква в съвсем неочаквани моменти. И на мен ми се е случвало да съм на ръба на сълзите, когато някой прави нещо за мен просто от доброта – защото ми се е случвало изключително рядко.

Наблюдавам Албена от месеци, и винаги съм била наясно, че понякога ме послъгва. Открила съм толкова общи неща между нея и мен. Сега изглежда да съм в ситуация, в която трябва да избирам между нея и мен, но не съм сигурна дали това е ситуацията. Егото ми смята, че точно сега трябва да се измъкна, да се възползвам от благовидния предлог, че съм без “сигурната” работа. Ще ми олекне на бюджета, а оттам и на ума, който не е овладял до съвършенство умението да не се притеснява за солидните сметки в края на месеца, за месеците, в които няма работа, както и за поредния следващ сезон, в който няма никакви гаранции че ще има.

Поживях някой и друг ден с нагласата, че ще приключа с финансирането на Албена и ще ми олекне, дори вече се чувствам по-лека, но и с усещането, че не знам истината. Не искам да действам от гледна точка на егоизма, а от по-висока и по-широка перспектива. Сега се питам дали Албена ще позвъни тази сутрин или не.

мнения и съвети тук 

Категории: активизъм