Майк пусна нова игра и ме предизвика да изброя нещата, за които не намирам време. Това ми напомни за Момичето с перлената обица: когато господарят й искаше от нея да приготви боите му или да позира, тя казваше че няма време. Той, обаче, отговаряше “Направи!”. Колкото и да беше заета, тя, в крайна сметка, намираше време.
Когато учениците ми казват, че за една седмица не са намерили време да четат, им пропомням, че денонощието е 24 часа, изваждам часовете за сън, училище, ядене, забавления и т.н. и им показвам че имат много време.
Те, Майк и други читатли се чудят как намирам време за толкова много неща, и вероятно си въобразвят че съм някакъв идеален тайм-мениджър. Истината е, че не съм била, не съм и не знам дали някога ще бъда. Пилея време, не ми стига времето, тревожа се заради времето, но никога не убивам времето. Има много неща, за които нямам време. Те се делят на следните категории:
Нещата, за които нямам особено желание и мога да си позволя да отложа / избегна – обикновено включват срещи с приятели и познати (които не ме сгащват в офиса, а се опитват да уговорят среща), посещения на роднини, домакинска работа, канцеларска работа, бюрократични процедури. Мечтая да се науча да избягвам угризенията и тревожността, които често предизвиква отлагането на някои от тези неща
Нещата които жертвам за да се втурна като линейка – тук, за съжаление, може да попадне всичко, което допринася за моето еднолично благополучие, удобство и удоволствие. Имам склонността да забравям, че не съм екип на “Спешна помощ”, че светът може да се върти и без мен.
Спасяването на света – знам че звучи парадоксално на фона на предната категория, но е крайно време да разбереш, че истината се проявява чрез парадоксите. Непрекъснато отлагам неща, с които мога да направя света по-добро място, за да си освободя повече време за пиене на чай в леглото, четене, размишления и писане на подобни текстове. Освен това се страхувам да се обвържа с едно или друго дело за сметка на всички останали с които бих могла да се захвана. Знам че ако нямах избор, щях да се заловя за работа, но не се оплаквам от това, а от липса на съмишленици и енергия. По-прозорливите биха поставили тази точка в първата категория. Не и аз. Аз съм герой – уморен, неохотен герой като Мики Маус, а той се проявява във втората категория 
Нещата които не са станали ритуали – може да съм линейка / Мики Маус / Батман и т.н., но има неща, заради които мога да откажа или да отложа спасяването на когото и да е. (Изключенията са твърде извънредни.) Едно от тези неща е преподаването в делнични следобеди. Другото е четенето и съпътстващите го чаепиене, писане и т.н. рано сутрин. Тук бих могла да поставя и неща като къпане и миене на зъби.
Не казвам че без тези неща не бих могла да живея. Разбира се че бих. Наскоро дори установих, че поставена в ситуация на невъзможност да взема сутрешен душ мога да оцелея. Така че въпросът не е до драматичната привързаност от която черпят вдъхновение драми, трагедии и мелодрами, а навик.
Да, ритуалът е навик – личен или общностен, независимо с каква честота се изпълнява в живота на индивида. Не ми е нужно да рационализирам ритуалите, а само да си давам сметка дали продължават да ме радват или е време да ги променя / да се отърва от тях.
За мен е важно да имам повече “празно” време, което да не е заето нито от ритуали, нито от реактивни действия. В тази празнота просто съм. Надявам се да се науча да пребивавам в нея дори и когато отстрани изглежда че ритуалнича или реагирам. Това ли е свободата?
коментарите: в истинския блог
), напрежението между грижата за общността и интимното, пребиваването в два свята – този който се върти около парите и другия, и многото изписани тетрадки. Предполагам, че е по-лесно да живееш само с божието или само с кесаревото, но не мога да знам със сигурност, понеже това излиза извън моя опит. Предполагам, обаче, че “по-просто” в тези случаи не означава непременно “по-щастливо”, макар че имам сериозни подозрения за първия начин.
