За този мъж направих публично признание пред целия клас. Учителката ме накара да прочета съчинението си, в кото трябваше да опиша мъжа на мечтите си.
Скоро ще стана на 37. Най-ранната любовна връзка която мога да си спомня е отпреди 30 години. По същото време бях обичана не само от моя любим, с когото декларирахме обичта си с публична целувка в класната стая. Оттогава насам съм се влюбвала много пъти, декларирала съм любовта си много пъти, била съм желана много пъти. Тъй като не съм чак толкова суетна като Дон Хуан де Марко, не мога да ти кажа колко мъже съм обичала.
Винаги съм казвала че за всичките тези години не научих кой знае какво за мъжете. Тъй като през повечето време бях твърде заета да се уверявам дали ме обичат, не научих кой знае какво и за себе си, освен, може би, че съм суетна. Ето защо реших да посветя следващите години на образованието си.
Въпреки това съм си позволявала и ще си позволявам да теоретизирам за любовта. Знам че някои от четящите ще се посмеят, други ще се намусят, а трети, които не ме познават лично, може да ме вземат за свой гуру.
Днес, от висотата на много опит и малко образование, споделям следната теория:
В много от случаите когато хората се влюбват, те имат усещането за съдбовност: че са намерили единствения, с когото са родени един за друг, истинската си половинка, другия еднокрил ангел и бла-бла. Такъв единствен и специален няма. Не знам дали излюзията се дължи на нещо в човешката природа, което развеселява безутешните вдовици и лекува разбитите сърца или е внушение от романтичните филми, но то е същото което кара hard-core феновете на Малкия Принц да пропускат важен пасаж от своята Библия: момента в който Малкия Принц виужда полето с рози – досущ като неговото единствено и неповторимо цвете.
Теорията:
Светът е пълен с рози – хора които притежават потенциала да създадат щастлива връзка с човек подобен на теб. Вярно е че може да не растат в твоето село но може и да растат, но да не ги забелязваш, особено тези които са под носа ти, понеже ги възприемаш като част от пейзажа.
Ако имаш свободно време и желание да изследваш тази теория, предлагам ти следното упражнение: избери си един човек когото познаваш, опитай се наистина да го поопознаеш, а след това го подложи на тази проверка. После опитай с още няколко. Можеш да включиш за разнообразие филмови и литературни герои.
Ако искаш, върни се тук и докладвай.
коментарите: в истинския блог
