полетът на костенурката

Интро

Предизвикаха ме да участвам в една сватовническа игра – да представя свой необвързан познат. Представям ви Жабата, с която не сме се виждали от лятото на 1995 и доскоро почти не бяхме поддържали връзка, но така или иначе, винаги сме се познавали – още преди да се срещнем. Тогава бях във втори курс, а тя в първи. Не помня откъде се познаваме, но се оказахме съседки. Обожавах къщата, в която живееше на квартира. Атмосферата на сегашния ми апартамент, особено кухнята, в която понякога някой се отбива, леко напомня за нея, но много леко.

После за малко живяхме заедно, но почти никак, за съжаление, защото аз се преместих малко след това, понеже сложих край на рекордно краткия си брак. Всъщност тя ми беше кума, заедно с още един прекрасен мой приятел, за когото ще пиша някой ден. И като съм подкарала така, ще представя и младоженеца, както се каня отдавна, защото си струва да го познавате. Поне само заради картините му. Но всяко нещо с времето си.

Не, не искам това да се превръща в разказ за мен, но няма как – ние сме свързани. Сега си мисля, че ако не се бях омъжила, а после изчезнала, можехме да поживеем заедно като волни госпожици и кой знае какъв щеше да е сега животът ни, но не съжалявам за нищо. Нали и ти, Жабке?

Ето я

Ако харесваш мен, ще харесаш и нея. Това, по което се различаваме е, че тя е много по-романтична от мен и, струва ми се, доста по-търпелива или по-нерешителна, не знам.

Може би й се иска да прилича на Мечо Пух, но по-скоро прилича на Прасчо – едно по-плахо и чувствително животинче. Може би трябва да поскача като Тигър, за да падне в средата и да стане Пух.

Тя обича красивите неща – книги, музика и всякави изкуства.

Тя обича да пътешества по света.

Тя никога няма да се превърне в лелка.

Тя има лице и очи, които би било хубаво някой да нарисува – с маслени бои.

Тя е човек, с когото можеш просто да бъдеш, без никога да скучаеш. Освен това може и доста да се посмееш. Понеже съм честна, ще добавя, че понякога е като палавите феи, но няма да разкажа нищо.

На нея принадлежи мисълта, че любовта няма нищо общо с понасянето.

Никога не съм й казвала, че когато съм я виждала да готви леща или да реже лук за салата, съм се изпълвала с вдъхновение и копнеж и аз да правя красиви неща.

Преди много години, когато й бях писала нещо в духа на “Не искам повече да си имам работа с мъже”, тя ми беше отговорила, че се учудва какво може да имам против брака. Ако на нея някога й бил предложил някой, който да й харесва, щяла да се омъжи. В тази връзка й отговарям след повече от 10 години: ако и на мен ми се случи, ще те поканя отново за кума. Без майтап. Ако не се случи, бихме могли да сключим брак двете в някоя толерантна към нас страна. С този акт ще подкрепим новоизгряващата институция на хомосексуалните бракове и ще влезем в новините: “Две претенциозни стари моми сключват брак.”, след което ще валят интервюта.

Забравих да добавя, че пее страхотно и има талант на актриса. Винаги ми е напомняла за Невена Коканова.

Не съм сигурна дали е фея или принцеса или и двете заедно. Целуни Жабата!

и продължавай да гласуваш за мен 

коментарите тук 

Психологът не може без история, философия, антропология. Иначе би му липсвала не само широта, но и задълбоченост. Тесният фокус върху точните науки, емпириката и тактиката създава занаятчии, обучени в техники. Точно такава в моите представи е разликата между немски инженер, учил в Технически университет и такъв, учил във Фаххохшуле (Университет по приложни науки).

Ироничното е, че повечето които заявяват че искат да учат психология са тези, които ненавиждат точните науки, развиващи аналитично и логично мислене, което също е нужно на психолога, въпреки че за успеха му е определящо наличието на интерес към душата на човека и любов към хората.

Техничарите може да са бързи, но не могат да се справят със заплетени казуси. Те налагат случая върху схемата и удобно забравят за несъответствията, които не пасват, а те понякога са критично важни.

Терапевтите от този тип са неспособни да лекуват по-сложни от тях самите личности. Инженерите от този тип никога не стават изобретатели. Мениджърите от този тип не са лидери. На всички тези им липсва любопитство, а любопитството е роднина на любовта.

На добрия инженер, както и на добрия психолог, му е нужна широка либерална основа. Точно както на мениджъра.

Може би това не се отнася с такава сила за ръчните занаятчии – зъболекари и хирурзи, но не мога да съм сигурна. Все подозирам, че Барни Сийгъл е добър хорург заради това че не работи само с ръцете си и ограничена част от ума си. Точно затова предпочитам първо да се консултирам с мой приятел, който е онкохирург, който свири на пиано и китара, композира, учи езици, чете всякакви неща, и освен че мисли блестящо, притежава емпатия и интуиция, преди да се обърна към какъвто и да е друг лекар, вместо да се допитам личния си лекар, чийто хоризонт  се простира до стените на кабинета и прочетеното е учебниците.

Liberal Arts Rulz се убеждавам отново и отново, докато бавничко препрочитам “Психологически типове” на Юнг. Така ми се иска да се е преродил в мен.

Ето още неща за качествената работа, която е резултат от много повече отколкото специализирани университетски учебници:

За кефа на шефа

За смисъла и играта

 ако те кефя, гласувай тук,

ако искаш да коментираш, тук 

Някои питаха дали това е лицето на будизма. Предлагам отговор на Ерих Фром:

Наистина, даже когато принудата привидно води до желани резултати, тя има опасни странични ефекти. На национално равнище принудата води до страстно желание в душите на наранените хора за отмъщение и в същото време им дава моралното оправдание за това те самите да използват сила, когато обстоятелствата позволяват.

Ето моят отговор.

коментарите тук