полетът на костенурката

Един от любимите ми кошмари е връщането ми в училище да уча математика. След твърде дълго отсъствие съм забравила / пропуснала твърде много неща и се надявам учителят да не ме изпита.

Ако си мъж, сигурно ти е позната тревогата, че ерекцията ти може да се провали и жената тайно да ти се присмее.

Ако си древногръцки герой, би предпочел да умреш в битка за кауза която не те интересува, отколкото да се радваш на живота, но да те смятат за страхливец – нещо като герой от американски филм, готов да се хвърли напред с бойния вик “Don’t call me chicken!!!”

Страхът да не се изложиш, да не ти се присмеят, усещането че си на изпит или на сцена са не само стресиращи и изтощителни. Освен че в много случаи ти помагат да се провалиш, те избират битките ти вместо теб. Благодарение на това се захващаш с неща които всъщност не са ти на сърце и се отказваш от такива които биха ти донесли радост. Създават ти врагове там където би могъл да имаш приятели.

проваляш се

Когато си на изпит, по-често те движи страхът от провал, отколкото предвкусваната радост на успеха, а радост от самото действие просто няма. Когато си представяш че се проваляш, шансът да го направиш е висок. Добрите спортисти се справят с това като си се представят успяващи, в отлична форма – колкото по-жива и ярка е картината на успеха, толкова по-добро е представянето. Когато се вживееш в това, забравяш за изпитващия / публиката, дори забравяш за себе си – просто си в играта и се забавляваш.

Забеляза ли, че вече не си на изпит? Щом не си на изпит, няма как да се провалиш.

влизаш в чужди битки

За да покажеш че си добър, се заемаш с неща които са популярни – иначе кой би ти обърнал внимание. Всъщност повечето хора дори не знаят какво искат, защото им е внушено че искат това което иска стадото и от бъхтене да го постигнат, не са чули зова на сърцето си. Когато не се докоснеш до това което иска душата ти, оставаш вечно неудовлетворен – каквото и да си постигнал, колкото и да си преуспял. Колкото и повече придобиваш от същото, празнотата в теб ще си остане, а може и да расте, защото не може да бъде запълнена с това, с което се опитваш.

отказваш се от наистина желаното

Понякога се отказваш от желанията си съвсем съзнателно. Казваш си (казват ти), че никога няма да си достатъчно добър в това, че винаги ще има по-добри от теб. Ако се замислиш, това важи и за най-добрите в каквото и да е – никога не са съвършени и винаги се появява някой още по-добър. В крайна сметка защо се захващаш с нещо – за да се радваш че го правиш или за да ти е гадно, но да докажеш че си добър?

Ако се отдадеш на това което обичаш и не ти пука дали го правиш по общоприетия начин за да постигнеш общоприетите стандарти, не само се радваш, но и правиш нещо уникално, а ако си забелязал, уникалността печели. Силиконовите чалга-хубавици са много, но Азис е един . Ако примерът не е достатъчно изтънчен за теб, сравни класическите танцьорки с Айседора Дънкан и Жозефин Бекер.

Когато си уникален, всъщност нямаш конкуренция. Това го знаят добрите специалисти по маркетинг и брендинг.

създаваш врагове вместо приятели

Когато не влизаш в конкуренция, т.е. не се стремиш да отнемеш нечие парче от баницата, нямаш и врагове. Не казвам че няма да ти завиждат, да те имитират и да влезнат в конкурентна борба с теб, но ако следваш вътрешните си пориви, ще се развиваш, ще си различен, и винаги ще се изплъзваш.

Ако си алтруистично настроен, можеш да отвориш очите на конкуренцията и да я насърчиш да бъде себе си. А ако си егоист, можеш да споделиш тайната на успеха си срещу заплащане. Освен пари, ще получиш благодарност и възхищение – без да си ги търсил и да си треперил в сценична треска.

Толкова е лесно да бъдеш себе си

коментарит: в истинския блог

Познавам много жени, с които не бих искала да си имам работа и които не пожелавам за съпруги никому. Никога, обаче, не ми е хрумвало да предупреждавам Стоян да се пази от жени.

Всъщност, понякога съм се опитвала да си представя какво ли би било да си избере простовато момиче, с което няма какво да си каже или пък някоя нарцистична принцеса, на която е невъзможно да се угоди. После съм прибавяла и утежняващи обстоятелства като раждането на деца преди осъзнаването, че въпросната жена не е тази, с която би искал да остарее. И после какво?

После си казвам, че каквото и да се случи, ако е честен силен и емоционално интелигентен, ще се справи, без да причинява ненужни рани. След дъжда пеква слънце – стига да ти стиска. Да, по-приятно е да не минаваш през поредица от несполучливи връзки, но все някак трябва да пораснеш и да се научиш.

Тук родната ми майка би повторила знаменитата си фраза, че животът ми е низ от грешни стъпки, с изключение на завършването на университет. После би добавила, че съм безотговорна майка.

А какво прави отговорната майка? Огражда ябълковото дърво с бодлива тел? Е, това и Господ не се е сетил да направи.

(Картината е на Гоген - един мъж, на когото му стиска)

коментарите тук

Не бях сигурна дали крехкият като птичка дядо, пристъпващ внимателно е той. Пресякохме набързо и на метър от него отново не бях сигурна, но казах “Здравей!”. Той беше.

“Не си минавал скоро.”

“Ох, аз вече броя крачките. Остарях изведнъж. Остарях и духом.”

После разказа набързо история, за да е полезен на Стоян. Искаше ми се да говорим още, но не бях сигурна дали може да стои дълго прав.

“Имаш ли нужда от нещо?”

“От какво да имам нужда? Имам нужда от една дълга почивка. Може да замина някъде на почивка. В някой санаториум.” Намигна.

Това означава, че скоро ще си отиде. Предполагам, че няма да го срещна повече.

Погледнах го в гръб. Обувките му изглеждат огромни. Смалил се е.

Поплаках си по пътя до пицарията. И там поплаках.

Не искам да се натрапвам, но бих искала да направя нещо за него ако има нужда от помощ. Ако не го притеснявам.

Искам да съм сигурна, че когато се наложи, има на кого да се обади, че в последните си мигове ще е спокоен, че си отива като джентълмен. Това е въпрос на логистика. За другото – надявам се, че ще бъде наред. Няма как да му дам “Тибетска книга за живота и смъртта”, нито пък да я чета край леглото му. Просто не искам да има болка и страх в последния момент, така че ще мисля за него и ще се моля всичко да е ок.

После се сетих, че мога да се обадя на Миро. Предположих че са близки, защото веднъж ми беше казал, че Мистър Стоев всъщност има действащ мобилен телефон, пък и съм виждала майка му да говори с него, докато хапва в тяхното ресторантче. Оказа се точно така. Казах на Миро да предаде на майка си, че ако мога да помогна с нещо – с пари, с услуга, с каквото и да е, може да ми се обади.

Докато вървяхме, разказах на Стоян някоя и друга малка историйка. Пак поплаках. Стоян каза, “Той ще се прероди.” “Кой знае.”, казах аз. “Всъщност може да постигне Нирвана.”, каза Стоян. “Може би.”

Винаги съм знаела, че Мистър Стоев е щастлив човек, но днес проумях още нещо: че искам да живея като него – без да вдигам шум около себе си, без да се опитвам да направя нещо велико - просто да следвам любопитството си, да давам каквото мога и да не страдам че не мога да направя повече, да се радвам на това което имам, да не се страхувам.

Преди малко прочетох това интервю с Мартин Карбовски. И аз искам да светът стане ясен и разбираем поне мъничко. И аз преувеличавам, когато пиша за лайна и хлебарки. Признавам, че и аз понякога чакам на невярващите да им се случи това за което пиша, за да разберат, че кафявото по стената не е тапет.

Да, отговарям на всички изисквания за да пиша за Женското Списание, и да, мога да пародирам и стила, за да отговоря на очакванията на аудиторията, но защо да го правя? Защо да не бъда свободна като Мистър Стоев и Мартин Карбовски и да не се поддавам на натиска да бъда посредствена.

Мистър Стоев е споменат в тези текстове:

Кой сте Вие, Мистър Стоев?

Имало още добри хора

На ти с Граф?!?

Айрис

Дамата на сърцето ми

Образователни филми за соц-а и още нещо

Карбовски е споменат тук.

коментари 

Започнаха най-големите протести от 20 години назад - в Китай и по целия свят

Китай смята, че тибетците нямат причини за недоволство, тъй като правителството инвестира много в развитието на Тибет. Какво означава това?

Какво означава развиването на туризма в Тибет?

В края на юни 2007 година Далай Лама е оптимист дори и по отношение на Китай и смята че винаги трябва да гледаме на нещата от широка перспектива.

Сега китайският премиер обвинява Далай Лама за подстрекател на протестите в Тибет.

Далай Лама, обаче, смята че никой не може да заповяда на умовете на тибетците - нито той, нито китайците.

Далай Лама за културния геноцид и още нещо

Блог за освобождаването на Тибет

Върнах се във Фейсбук за да изтрия коментара си под снимката на бившия ми ученик Иван, който работи в Пекин, защото употребих думата “будист”, макар и на кирилица. За всеки случай. Не ми е удобно да му пиша на какъвто и да е език. За всеки случай.

коментарите: в истинския блог 

Да пораснеш не значи да се откажеш от красивите неща и да станеш скучен човек в скучен свят. Разбира се твърде много хора порастват по този тъжен начин, но може и така:

Да пораснеш значи да поемеш отговорности, и когато се налага, да правиш неща които не ти харесват, но без това да те съсипва, защото сега знаеш повече. Знаеш, че животът е много повече и много по-интересен от този в ограничения ти детски свят. Да растеш означава да проясняваш погледа си и да разширяваш хоризонта си. Тогава имаш много повече от онази жалка планетка, която трябва да плевиш всеки ден, за да не се взриви от корените на растящите баобаби. Научаваш, че не само розите са красиви, че можеш да плачеш заради страданието на всяка непозната лисица, че домът ти е целият свят.

коментарите: тук

Не си падам по конспиративните теории. Ето защо си обяснявам прекомерното фокусиране на Music Idol върху личността Иван с опортюнизъм – без мелодрамата (в която екипът е в ролята на изнервен учителски колектив, участниците в ролята на конвенционален, изолиращ аутсайдера клас, а родителите на Иван в ролята на обикновени непознаващи детето си родители), зрителите, повечето от които не са чак толкова големи ценители на музиката колкото на “реалити” зрелища, щяха да се отегчат.

Оказва се, че архетипната история “Бунтовник без кауза” се приема радишно от българската публика. Ако бях преприемчив продуцент, щях да се замисля сериозно за фьешън сериал по темата.

Дали извън филма Иван ще свърши като Джеймс Дийн – ако не в катастрофа, то, може би, от предозиране на нещата които му дават енергия?

P. S. Късметлии са тези които не са били обявени за деца-чудеса, но това е друга тема.

P. P. S. Ако никой не предложи на Иван професионални ангажименти, бих го поканила у нас за няколко месеца кротка трудова терапия като домашен помощник и вокален педагог на Стоян, да наблюдава как две грозни патета плуват невъзмутимо из чалга-фьешън езеро и да открие собствената си опора. Нещо като кибуц.

коментарите тук 

Допреди няколко години го четях поне веднъж годишно. По едно време забелязах че съм спряла. Защо? Защото пораснах малко.

Години наред Малкият принц беше мой приятел. Аз го разбирах. Той мен. Заедно и поотделно бяхме по-велики от възрастните и можехме да се забавляваме да бъдем още по-велики като проявяваме снизхождение към тях.

Когато си артистичен и забавен, изтънчен поет и мечтател, е толкова лесно да презираш обикновените възрастни, които се занимават със скучни неща и пропиляват живота си побъркани от своите мании. Толкова е естествено да бъдеш тъжен и неразбран, разочарован. Толкова е елегантно, сладостно-горчиво.

Когато не си срещал възрастни които не са изгубили способността си да разпознават слона в боата, никак не ти се иска да пораснеш, защото очакваш че тогава ще ти се наложи да говориш за пари и вратовръзки. Не че познавам лично кой знае колко такива възрастни, но някак се научих да бъда повече от снизходителна към другите. Не че прекарвам много време с тях ако мога да го избегна, но започнах да ги разбирам и обичам. Все по-често изпитвам инстинктивното желание да изгладя с палци бръчките от челата им, от което главите им ще олекнат.

Идва време, в което разбираш че си израснал поредната си невроза и любимата ти книга ти е като отесняла дрешка. Тогава ти става малко тъжно за автора и си казваш че ако не беше умрял, можеше да има шанса да порасне.

Същото се случва и с любимата ти поезия и музика. Тя връща стари чувства. Можеш да изпиташ умиление към изминали години, да поплачеш и да прегърнеш по-младия човек който си бил, но да прекараш твърде много време със старите парчета е изнервящо и изморително.

Всеки творец в известна степен пресъздава неврозите си. И аз го правя. Когато четеш блога ми, разбираш кои са някои от важните ми неразрешени въпроси, защото се връщам към тях.

Не мисля че всеки творец е нелечимо луд, противно на обичайното мнение. Мисля че различните творци изразяват несъзнателно степента си на зрелост. Ако проследиш творчеството им, можеш да проследиш израстването на някои, както и да наблюдаваш зациклянето в собствените нерешени проблеми на други.

Ето как изучаването на биографията на твореца може да хвърли светлина върху творбите му и обратно. А от своя страна почитателите на творбата виждат / чуват в нея толкова колкото могат, в зависимост от степента на собственото си израстване.

Същото се отнася за философите и техните читатели, както и за религиозните хора, които имат различни идеи за Бог, в зависимост от степента си на духовно развитие, а не толкова от конкретното вероизповедание.

По същия начин една психотерапия помага на едни, но не помага на други. Ако самият терапевт не се е изкачил малко по-високо от пациента си, как ще му подаде ръка и ще му помогне да се изкачи?
Да общуваш с хора (лично или чрез творчеството им) които споделят твоите неврози е приятно и успокояващо. Ти си разбран, сред свои. Създаваш си малко общество, което ти помага да се чувстваш адекватен. Малкото общество удобно се капсулира и изолира от външния свят. Нещо като пиле, което вместо да се излюпи, изгражда все по-дебела черупка за да се защити.

Нужна е много топлина за да измътиш яйце с удебеляваща се черупка. Някои пилета умират преди да успят да излезнат от яйцето.

коментари: в истинския блог