той е автор и на “Часовете” - може да си гледал филма
Препрочетох я “без да искам” след като реших да бъда безполезна – да не чета с цел да науча нещо, да не спасявам света в неделя, точно след като се видях с Грозданка, дадох й 40лв (за да може семейството й да има за пътни този месец – да си уредят разни документи за социални помощи) и казах, че приключвам с ВСИЧКИ форми на подпомагане, включително ваучъри за телефона. Не ми стана тъпо като си помислих, че вместо да искат от мен тези пари можеха да продадат някоя и друга златна обица. Тяхна си работа.
И така, оставих “Психологическите типове” на Юнг, които тези дни ми вървяха тромаво и взех книга на Кънингам, която сметнах че е онази, дето все още не съм прочела. Отначало имах чувството, че съм гледала същия филм, но после обърнах да видя корицата и осъзнах, че съм взела вече четена книга. Пуританската ми прагматичност, обаче, беше победена и продължих да си я чета. Освен това докато преди това вървях към къщи, купих маруля, краставица и връзка лук и започнах да градя сложен обяд, който щеше да ми отнеме много време, което можех да спестя и да инвестирам в четене и мислене , по-бързо помъдряване с цел да открия тайната на живота и да я дам на хората.
Тайната на живота, обаче, е капризна и пожелава да ти се покаже за малко докато миеш чинии и белиш картофи. Тя ми каза, че съм забравила да се радвам на настоящето докато е тук, че на следващия ден, когато отивам да си плащам наема, хазяинът може да каже, че синът му се жени и трябва да си търся ново жилище. И тогава? За три години и половина ще съм пропуснала повечето възможности да се радвам на дневната северна светлина в кухнята – тъпо, нали?
Не, не е нужно да се отказвам от поредното си видение – дървена двуетажна къща с веранда и мазе, рядка борова горичка, заден двор, тишина, залези, люлеещ се стол с одеало – в Америка, разбира се, там има повече пространство.
Ако не стане? Мога да работя в провинциално ресторантче – като сервитьорка или готвачка. Точно толкова хубаво е колкото и да седиш на брега и да гледаш, без да изпитваш необходимостта да подхванеш нещо друго. Това би било точно толкова добро, колкото и пътешествието с кола през пустинята, каньона. Животът е прекрасен.
Ах, книгата ли? Ами това е книга, която би харесала на Невенчето и на мен. Разказва се за порастването на две момчета, за техните родители, за порастването на едно момиче, и нейните родители, за един умиращ от СПИН и едно бебе. Бавна и тиха книга, която ти помага да разбереш нещичко и за по-специфични неща като семействата през 50те, гей мъжете, майчинството, любовта, и, може би, че душата няма пол.
Ако те кефя, гласувай за мен тук
коментарите: тук
