Не ми беше идвало на ум, че Стоян може да пропуши. Изглеждаше ми от хората, които никога няма да го направят, т.е. от хората, които не се поддават на peer pressure (натиск от връстници и братя по ситуация). Това е доста наивно, разбира се, понеже смятам и себе си за такава, но всъщност не съм точно така, и влиянието на околните при хора като нас се оказва по-коварно, защото не си го признаваме.
При възникването на подозрението ме посъветваха да подходя внимателно. Ха. Какво значи внимателно? Стоян да не е бебе (ще стане на 15), което ей така ще подлъжа? И какво ако се окаже истина? Да му забраня да пуши? Това е смехотворно. Не съм чула забраната да е предпазила пушач – не и в страна, където цигарите и алкохолът са толкова достъпни за децата, колкото и сладоледа и фъстъците, а за долнокачествените наркотици не ми се отваря дума, щото съм още млада и ми се живее.
По сведения на баба ми, баща ми е пропушил на около 8 годишна възраст и беше страстен пушач повече от 60 години. Преди да спре цигарите преди 2-3 години, дишаше с помощта на Новфилин и подобни. Аз се пристрастих в значително по-късна възраст (18) и успях да си докарам само кашлица, с помощта на която отхрачвах солидно количество катран и дишах свирейки.
Та как постъпих вчера ли? Стана ми гадно като допуснах, че може да ме излъже, понеже ми става доста неудобно на мен самата като ме лъжат и хич не съм фен да изобличавам хората и се надявах, че няма да го направи. Все пак ме познава достатъчно добре и знае, че няма да хвърля светкавици и пр. ирационални страхове, които много деца имат. Просто го питах съвсем непредубедено, без да очаквам един или друг отговор и без да се напрягам да разпозная дали отговорът е лъжа или истина. Просто ми каза, че запалва в училище (всъщност там децата ходят най-вече с цел да попушат на спокойствие) от известно време, но е по малко и не се е пристрастил.
Ето това е уловката. Години наред смятах, че мога да спра всеки момент стига да поискам. В това време дневният брой на цигарите растеше, докато стигна 2 кутии на ден.
В последната година и половина съм купила не повече от 10 кутии, които съм изпушила интензивно, когато съм била заобиколена от пушачи за по няколко дни. Иначе запалвам по 2-3-4 цигари седмично край работното място с хора, покрай които ми се допушва. Това е другата уловка – просто някои хора ти напомнят за пушене и пушат. Радвам се, че не са повече този вид хора и дните, в които ги срещам.
Нямам рецепта за спиране на цигарите. Мисля, че драстичното им намаляване (както и фактът, че през половината седмица не пуша, вкъщи изобщо, както и в почти всички случаи, когато съм на кафе или ресторант) се дължи не на силната ми воля (не мисля, че имам такава), а на цялостната ми промяна в нагласата ми към света. Ставам по-спокойна и не се чудя какво да правя с ръцете си и устата си когато съм сред хора. Когато съм сама пък, вече не се сещам … макар че ако имам цигари под носа, те ми напомнят за себе си, така че гледам да не си купувам.
Не съм запозната с проблема на никотиновата зависимост, но познавам донякъде психологическата – нуждата да запълниш паузите в разговора с пушене, илюзията, че цигарата ще ти помогне да се съсредоточиш и да откриеш някакво решение или да родиш идея. Когато проумееш, че паузите не са лошо нещо, нямаш нужда да ги запълваш. Всъщност понякога пушим за да оправдаем паузите, от които имаме нужда. И все пак не съм убедена, че съм съвсем независима от цигарите. До твърде скоро не бях мъдрата костенурка, която познавате днес и пушех МНОГО.
Това, което се сетих, че може да е полезно за Стоян беше:
1. Да му споделя, че и аз живях със същата илюзия, че мога да спра всеки момент и нямам проблема, който имат “истинските” пушачи. Не изгубих илюзията дори и когато пушех по две кутии на ден. Може би продължавам да живея с нея.
2. Като тръгваше за училище днес го посъветвах да пробва да се въздържи в обичайната за пушене ситуация и да види как ще се почувства. Уловката е “Видях. Нищо ми няма. Ето, мога да го направя. Я сега да си запаля.”
3. Да напиша нещата тук, така че ако е нужно, да си ги препрочита, за да не се изкушавам да опявам.
Не се сещам за друго. Мисля, че единственият начин човек да спре цигарите е на първо време да избягва предразполагащите го ситуации, а тези които няма как да избегне, да използва, за да си изгради по-високо самочувствие. Първата стъпка е да се научиш да правиш нещо по-добро с ръцете си, включително просто да не правиш нищо и да почувстваш, че си ОК и така. Ако пушиш с приятели, не е проблем ако няма какво да кажеш, да помълчиш. А може би много хора пушат, понеже им е неудобно, че няма какво да си кажат. Може би липсата на смислена комуникация с пушещите наоколо оказва още по-голям натиск, за съжаление.
Какво би направил ако детето ти пропуши?
Ако те кефя, гласувай за мен.
Коментари: в истинския блог 
* На картинката е Ванеса Редгрейв в ролята на Хекуба
