полетът на костенурката

Entries from май 2008

май 31, 2008 · Вашият коментар

Tony Buzan обяснява какво е

Доколкото си спомням, познавам метода mindmapping (мисловните карти) от книгата на Тони Бузан (на бг го пишат Бъзън, Бъзан, a на en е Tony Buzan) Използвай интелекта си на изд. Кибеа.

От няколко години насам го препоръчвам на учениците си, но тъй като не настоявам, повечето от тях забравят за него. Жалко, защото би могъл да им помогне да научават лесно и бързо и по-трайно уроците си, без да зубрят безмозъчно.

Пишещите книга, доклад или дипломна работа могат спестят доста време ако построят скелета на работата си под формата на mindmap.

Да правиш mindmap на хартия е приятно – особено ако имаш празно място на пода, големи листове хартия и цветни моливи. И все пак, да го правиш на компютъра си има доста удобства – лесно се редактира, а и можеш да си водиш допълнителни бележки, които да откриваш и свързваш лесно.

Днес потърсих онлайн приложения и се спрях на Mindomo. Не е толкова шик като предлаганото от самия Buzan (ето тук го рекламира и на видео), но за това, с което съм се захванала в момента ме устройва. Харесват ми бележките, които мога да прикрепям навсякъде.

Хубаво е презентации и сайтове да изглеждат като mindmaps, учителите да дават mindmaps вместо сухарските линейни планове с точки и подточки. Така хората винаги имат цялостната картина на нещата, и могат да я развиват органично.

Хубаво е да си представяш образованието си, а и целия си живот като mindmap.

Категории: образование

Ангел Грънчаров vs. Zipster

май 29, 2008 · Вашият коментар

Днес беше хубав, сравнително прохладен ден, ако не броя леките омерзения, които изпитах във връзка със взаимоотношенията на младеж и девойка, които не могат да разделят един учебник. Оказа се, че имам и храна, защото Стоян не харесал прекрасния спанак, който сготвих на обед, така че се настаних с една порция тук, за да разгледам коментарите. Някой отвън засвири на тромпет. Опитах се да разбера къде се намира, дори излезнах на терасата, но не го открих. Прииска ми се да си имаме тромпет. Същото сподели и Стоян. После ми каза да пусна видео от блога на Ангел Грънчаров.

Отпуснах се удобно с крака на масата край клавиатурата и чиния в скута – блажено като Ал Бънди, когато е оставен на мира. Стоян ме беше чакал цял ден за да изгледаме заедно филмчето и се размечта за чипс.

 

Спомних си за любимия си YouTube водещ Zipster, за чиито филми съм абонирана от около година. Зипстър е истински гуру, но и Ангел може да има своята публика. Действа някак успокояващо в края на деня. Стоян току що заспа… A ето и Zipster.

аплодисментите тук

Категории: медии

за чувствата

май 29, 2008 · Вашият коментар

Когато дадох акъл на Енея как да стане журналист и отново блеснах с арогантността си, ми казаха, че съм безчувствена, понеже пиша интересно и стилно, но не влагам сърцето си.

Миналият ден авторката на един блог се самообвини, че не умее да показва чувствата си и не позволява на хората да я опознаят. Отговорих й че мен често ме смятат за безчувствена и неромантична. Майка ми, например, ме наричаше “борсук”, а повечето ми гаджета се оплакваха, че не ги допускам до себе си или че пренебрегвам някои конвенционални любовни демонстрации.

Това, обаче, не ми дава основание да се съглася с тях и да възприема представата им за себе си. Както отговорих тогава на коментарите към текста, посветен на Енея, фактът, че някой не успява да улови чувствата на друг, не означава непременно, че вторият е лишен от чувства; може да означава, че първият е развил чувствителността си в диапазон, който не лови честотите на чувствителността на първия.

Да кажа на човек който преценява хората в регистъра на чувствата и се самоопределя предимно на езика на чувствата, че чувствителността му е недоразвита, е още един пример за безмерната ми арогантност.

Но все пак съм Телец и искам да напомня на друг Телец, че не ни приляга да се самообвиняваме, особено за това, че някой все още не е пораснал достатъчно за да оцени прелестта ни.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

 

Категории: art of living

Drupal News

май 29, 2008 · Вашият коментар

Писна ми да се чувствам тъпо и да не мога да сложа дори и картинка в страница. За да инсталирам модули (плъгини) или нови теми (скинове) трябва да се добирам с FTP до сървъра и много да внимавам да не объркам нещо. Да не мислите че съм пробвала? Не! Аз дори още не разбирам какво точно е FTP и никак не внимавах, когато веднъж гледах Стоян да го използва.

Не! Свалих си Drupal на нашия компютър и доброто детенце (пардон, Супер Гълъб) ми го инсталира в нашия сървър, та до 3 a.m. весело си инсталирах и експериментирах.

Сега не се чувствам тъпа, а Drupal не ми изглежда безумен като вчера сутринта. Още не съм разгадала как се слагат връзки в текст, но какво от това? Не съм опитала, не съм намерила.

Знам, че нищо не знам, особено в началото и края, които не ми е ясно къде точно се намират, но не ми пука на черупката.

Предполагам че някой ден ще напиша Drupal for Dummies.

Хахахахаха! Сега съм точно като тия, на които се присмивам, когато пишат в блога си, че са си update-нали WordPress-a или са инсталирали не знам си какво.

Човек никога не знае докъде ще стигне.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

 

Категории: медии

природата на ума

май 29, 2008 · Вашият коментар

Когато се вглеждаш в квантовата физика, няма как да пренебрегнеш ума. Ако възнамеряваш да изучаваш сериозно каквото и да е (особено точни науки), трябва да опознаеш добре природата на ума си, защото иначе може да се оставиш триковете му да те заблудят.

Да пренебрегнеш ума ако ще се занимаваш с финанси, пък, е пълно невежество … освен ако не вярваш, че Бог движи паричните потоци.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

 

Категории: празни мисли

квантовата костенурка

май 29, 2008 · Вашият коментар

Когато мисля за джиновете или квантовата физика, забравям за хранителната криза и българското образование … и обратно.

Когато в 6 сутринта се чудя коя книга да избера, съм в състояние на неопределеност. Все пак вероятността се ограничава до наличното в шкафа..

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Категории: празни мисли

Ще си вземеш ли бонбон?

май 29, 2008 · Вашият коментар

Някои атеисти вярват, че вселената се движи по строго фиксирани закони и че ако знаехме законите и всички начални условия, щяхме да можем да предсказваме съвсем точно. Те вярват, че науката непрекъснато ни приближава до този идеал.

По същият начин някои религиозни хора вярват, че Бог е измислил точно всички подробности и каквото е записал в тефтера, това ще ни сполети. В това вярват и тези, които смятат, че някои гадатели са способни да предсказват точно бъдещето.

Вчера една учителка по немски дала на класната тема “За какво съм се родил” и поискала отговор в рамките на 15 изречения. Ако живееш в свят, в който всичко е вече предопределено, включително избора ти на бонбон в червен или жълт станиол (както казваше майката на Форест Гъмп, животът е кутия с бонбони), как би отговорил на въпроса “За какво съм се родил?” в или извън рамките на 15 изречения?

Или смяташ, че имаш истински свободен избор и точно ти (а не Бог или природните закони) решават да оставиш или да не оставиш коментар?

Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога

Категории: наука

универсалното знание – една изгубена книга

май 28, 2008 · Вашият коментар

Това е гербът, който си е избрал физикът Нилс Бор, когато е посветен в рицарство. Мотото е Contraria sunt complementa (противоположностите се допълват)

Съжалявам, че не я преснимах или откраднах от библиотеката на читалище “Заря” – така или иначе вече е изчезнала оттам. Четох я преди 20 години. Беше издадена около 1929, дебела около сантиметър. Превод от турски на богомилска книга. Включваше чистата философия на богомилите – Част 1: Космогония, Част 2: Общинария. Всяка глава започваше с “В началото беше мъртва точка.”, а после, както може да се очаква, действаха силите на сътворението и разрушението.

Предполагам че точно за тази философия на богомилите става въпрос в книгата на Емилиян Станев (“Антихрист” или “Легенда за Сибин”, ама май по-скоро в първата), която завършва с разпадането на една богомилска община, когато Богомил решава да оповести новата твърде абстрактна версия на богомилството. Простите вярващи в буквален Бог хора не могат да я разберат и я превеждат буквално като смърт на Бога, след което се отдават на пиянство, разгул и т.н.

Това е нагледен пример за необходимостта Истината да се облича в дрехи, които биха се харесали на различни хора. Ето защо съществуват толкова много религии – за да отговарят на вкусовете на различни хора. Ето защо съществуват и толкова разнообразни светски начини на познание – защото едни имат вкус към науката, а други към хуманитарните области. Нещо като Вавилонска кула.

Това, което обединява всички хора е жаждата да знаят, но не всеки е развил в еснаква степен и по еднакъв начин способността да учи. А повечето хора дори не осъзнават потребността си.

Мисля, че най-същественото което трябва да се знае е универсално. В приказката на Андерсен – всички виждат царя в дрехи; само едно дете го вижда гол. Преподлагам, обаче, че всеки е виждал дрехи по свой вкус.

Всички учения, които претендират да стигат до сърцевината на нещата, казват че за нея е невъзможно да се говори с думи (пръстът който сочи луната не е самата луна), че единственият начин да познаеш истината е чрез директно преживяване. Ето това се нарича мистицизъм. Мистици има не само в християнството, но и в останалите западни учения (кабала в юдеизма, суфизъм в исляма), както и в източните – тантризъм и пр. Мистицизмът е в сърцевината и на … либералното образование.

Ключовият (за мен) текст за либералното образование “Полезността на безполезното” който Swarthmore College доскоро изпращаше на хартия на всички кандидати, заявява, че изкуството не може да бъде преподадено и обяснява, че учителят по пиано не може да ти преподаде как точно трябва да се изсвири една творба. На моменти текстът става твърде “мистериозен” за нашенския вкус като казва, че най-ценното в образованието е срещата на умовете, в която по някакъв начин нещо преминава от ума на уителя в ума на ученика, че не фактите са ценното, което научаваш в колежа, а умението да превключваш на различни модуси на “мислене” (или както казват “да мислиш през различните предмети”).

Това твърде много прилича на начина на обучение, използван в повечето езотерични традиции – директното връзка между учител и ученик. Тук, макар учителят да е по-скоро проводник на съответната традиция / учебна дисциплина, индивидуалната му личност е от голямо значение – не всеки учител е подходящ за всеки ученик – точно както не всеки психотерапевт (и вид терапия) е подходящ за всеки пациент (но това е според широкомислещия Юнг, а не според тесномислещия редукционист Фройд).

В този вид образование учителят не е източник на информация (а и как би могъл да бъде, особено дне, когато имаме Google), а “личен треньор”, “гуру”, “ментор”, който ти помага да се настроиш на определена честота. Образование, което поставя учителя в ролята на авторитетен източник на информация наричахме “килийно” (може да видиш типичния му представител в лицето на учителя Икабод Крейн в “Легендата за Слийпи Холоу”).

И понеже съществуват твърде много честоти, либералният колеж предвижда core curriculum (general requirements) – задължава те да избереш курсове от няколко широки области на знанието. А за тези, които не са успели да се научат да превключват на различни честоти, се предлагат книги и обучения като тези на Едуард де Боно за цветните шапки, за които днес работодателите плащат луди пари – ето защо работодателите които искат да си спестят такива разходи, предпочитат да наемат служители с либерално образование.

Да обобщим с ОскарУайлд:

“Нищо което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.”

Ако смяташ, че си струва тои текст да стигне до повече хора, гласувай за блога.

 

 

Категории: образование

теорията решава

май 27, 2008 · Вашият коментар

Хайзенберг: “Не можем да наблюдаваме електронни орбити вътре в атома … А тъй като добрата теория трябва да се основава пряко върху наблюдаеми величини, мислех че е по-подходящода се огранича до тези, и да ги разглеждам като такива каквито са – като представители на електронните орбити.”

“Но Вие не вярвате сериозно,” протестира Айнщайн, “че нищо друго освен наблюдаемите величини трябва да е част от една физична теория?”

“А не направихте ли точно това с относителността?” попитах малко изненадан …

“Вероятно съм използвал този начин на разсъждение,” призна Айнщайн, “но така или иначе това е глупавоВ действителност се случва точно обратното. Теорията е тази, която решава какво можем да наблюдаваме.”

Хайзенберг, Физика и отвъд нея (от сайта на Американският Институт по Физика)

Категории: наука

правото на жената

май 26, 2008 · Вашият коментар

Снощи четох в един блог, че авторката му е направила аборт по желание, защото е преценила, че е твърде млада, за да стане майка, че не би било добре нито за нея, нито за детето. Разбира се, когато човек споделя такива неща в блога си, последват коментари; в случая имаше и такива, които я представяха като глупачка, щом е допуснала да забременее, че е глупачка, понеже се е любила с не този когото трябва и пр.

На същата възраст и аз направих аборт, скоро след сватбата си. Година по-късно родих, след развода. И двете ми решения бяха приети драматично от повечето ми познати, но ги взех съвсем хладнокръвно и никога не съм съжалявала.

Преди няколко дни видях познати на моята възраст, на които се е родило второ дете и си казах, че е доста глупаво да си въобразяват, че това ще ги направи брака им по-смислен и щастлив, особено след като не се е получило така след раждането на първото дете. Щастлива съм, че други познати се отказаха от подобен експеримент и по живо по здраво се разделиха.

Във връзка с любенето, забременяването, аборта и раждането искам да уточня следното:

В 21 век е възможно да забременееш, въпреки съвестното прилагане на контрацепция.

Не се любим само с тези, за които сме сигурни, че искаме да имаме общи деца. Дори и когато сме сигурни, дори и при сключен брак, може да не смятаме, че всяко време е ОК за забременяване. Или трябва изцяло да обвържем сексуалността с репродуктивните функции?

Да, за да се зачене дете са нужни двама души, но го износва един. Мисля, че негово е правото на окончателното решение дали да предостави тялото си като пространство за растеж на друго човешко същество, също както решаваме дали да приемем някого да живее в апартамента ни.

Другият въпрос е дали създателите на детето биха искали да се ангажират с отглеждането му и ако го направят, какви биха били последствията и за детето и за тях самите.

Ако жената използва правото си и избере да роди дете, което мъжът не желае, не мисля, че е в правото си да настоява мъжът да го припознае или да се ангажира с отглеждането. По-големите права водят до по-големи отговорности.

Ако жената избере да роди, но не и да отглежда детето, не би трябвало да предявава каквито и да е претенции относно отглеждането му. Отговорността е поета от друг. Това му дава права да взема решения.

Иначе на теория не е хубаво да правиш аборт, да се откажеш от отглеждането на вече родено дете, да го отглеждаш без баща и пр. Но това е теория. И не е единствената.

Ако смяташ, че си струва повече хора да прочетат този текст, гласувай за блога тук.

 

Категории: art of living