полетът на костенурката

Анжела

май 8, 2008 · No Comments

Разказва се за мароканец-неудачник, който се опитва да върти далаверки и дължи пари на няколко важни клечки в Париж, които стават нетърпеливи. Отчаян, той решава да се хвърли в Сена но става така, че в сюблминия момент спасява една висока дългокрака русокоса късопола хубавица. Оттук започват техните приключения. Не мога да издам какво се случва. Дакажем, че е нещо като приказка. Чернобяла. Френска. На Люк Бесон.

От ревютата съм запомнила, че филмът не е кой знае какво, но аз, с моя популистки вкус, го харесах. Краят му, макар и банален, е правдоподобен в контекста на личната ми митология. Не съм сигурна дали е щастлив. Някой ден ще разбера със сигурност.

Можеш да си го купиш евтинко на DVD.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Categories: филми

децата и смъртта

май 8, 2008 · No Comments

Преди много години доведоха на гости у нас една малка братовчедка, за да й спестят информацията, че баба й ( с която живееха в една къща) е починала. Беше на около пет. Не знам кога и как е разбрала истината.

Наскоро спестиха на моя връстница, живееща в чужбина, информацията за смъртта на баба й.

Бях на по-малко от четири, когато единият ми дядо, болен от рак, почина. Не си спомням ясно друго, освен това, че лежеше на леглото, а аз го наглеждах и бях съвсем наясно, че е много, мното болен. Смъртта на която бях свидетел беше естествен край.

Погребенията и помените бяха ритуали като всички други ритуали. Със селската баба съм ходила на погребения, а от градската знам за помените.

Другият ми дядо почина малко по-късно. Беше неочаквано, но не ми спестиха факта че се е обесил, както и това, че се е чувствал подтиснат и че е имал някакви проблеми със себе си и с баба, проблеми, които никой не претендираше, че разбира. Противоречието между образа на веселия енергичен майсторящ играчки, дърворезби и апликации дядо с колело и цигулка и самоубиеца беше мистерия на живота.

В детска възраст бях чувала и истории за тежко болни възрастни хора, които не желаят зависимостта от грижите на близките и избират смъртта.

Смъртта при злополука, в напреднала старост, при нелечима болест и като личен избор ми е позната от ранно детство. Никога не са ми я спестявали.

На тринайсет, докато бях на лагер, получих писмо от татко, с което ме уведомяваше за смъртта на баба ми (тъща му). Знаех още и за смъртта при раждане на биологичната ми баба, както и смъртта при злополука в млада възраст на биологичния ми дядо. Естествено знаех, че майка ми е осиновена и това не правеше осиновителите й по-малко мои баба и дядо или пък биологичните ми братовчеди по-малко близки.

Когато крием от децата важни неща, те така или иначе усещат и запълват празнините в информацията със собствени интерпретации, които биха могли да бъдат доста травмиращи в сравнение с истината, поднесена по подходящ за възрастта и индивидуалността им начин. Усещат и това, че ги смятаме за непълноценни човеци с които не може да се споделят важни емоционални събития в семейството.

Ако те кефя, гласувай за мен.

 

Categories: art of living · смъртта