Преди няколко години един приятел се върна от командировка. Едно от местата, в които беше нощувал, беше вила, в чийто двор било написано загадъчното име Wittgenstein. По една случайност малко преди това бях прочела донякъде “Ръженът на Витгенщайн”, и така успях да отбележа червена точка, благодарение на факта, че човекът още не се беше добрал до Google.
Вчера набързо прочетох “Платон и птицечовкат влизат в бара …” (Plato and a Platypus walk into a bar), първо, защото Любо от “Пингвините” ми спомена възторжено за нея, и второ, защото тъкмо бях прехвърлила книга с претенциозното заглавие “Философията и структурата на модерността”.
Когато преди няколко месеца купувах “Платон и птицечовката”, знаех, че е лек курс по философия, който може да се хареса на децата, но чак пък да привлече Любо, който занулява заявките за всяко купено от мен заглавие, убеден, че никой друг няма да клъвне. Сега съм изправена пред философския въпрос дали Любо е прочел само вицовете или също така и обясненията които илюстрират. Ако е прочел всичко, то сега вече знае що е метафизика, логика, епистемология, етика, философия на религията, екзистенциализъм и пр., а аз знам, че продължавам да бъркам индукцията с дедукция, така че си отбелязах да помисля върху тях (да, знам че съм тъпа и няма да направя научна кариера, както любезно ми обясни в специално пространно писмо един непознат почитател на женската красота).
Точно защото съм тъпа, прочетох цялата “Платон и птицечовката”, но само прехвърлих “Философията и структурата на модерността” и си записах няколко теории, с които да блесна по-късно – обикновено използвам книгите от бг автори, за да прегледам библиографията, особено след като се убедя, че са неприятни за четене. Но сега, след като в последните дни прочетох три книги по философия, имам проблясък и може би вече няма да купувам гореспоменатите книги, а ще правя справката на крак в книжарницата и ще спестя пари и библиотечна площ, както и гузното чувство, че съм платила за книга, която не бих препоръчала никога на никого.
Разбрах също, че винаги съм умеела да пиша леко и ясно като възпитаник на Харвард и Оксфорд, но никога няма да се науча да пиша тромаво, неясно и претенциозно като български интелектуалец. Може би точно затова продължавам да работя като учителка – също като Витгенщайн, който с труда си “Tractatus Logico-Philosophicus” решил, че е доказал, че всички философски твърдения са безсмислени (вкл. неговите собствени) и станал начален учител. След няколко години, обаче, се върнал към философията с нова концепция за целта й – терапия. Хахахаха! Отдавна съм преоткрила топлата вода и смятам, че това е истинската полза от философията – тя те учи как да бъдеш щастлив. Това, че те учи да мислиш по-ефективно е страничен ефект. И така, Витгенщайн станал професор в Оксфорд, където, както вече знаеш, искам да работя като чистачка.
Понеже стигна дотук, ще те възнаградя с един виц от книгата:
Шеймъс се кани да отиде за пръв път на среша с момиче и иска съвет от брат си, който е голям сваляч.
“Посъветвай ме за какво да говоря.”
“Ето каква е тайната,” обяснява брат му. “Ирландските момичета обичат да говорят за три неща – ядене, семейство и философия. Ако попиташ момичето какво обича да яде, показваш, че се интересуваш от него. Ако го попиташ за семейството му, показваш, че намеренията ти са почтени. Ако говориш за философия, показваш, че цениш интелекта му.”
“Много ти благодаря.”, казва Шеймъс. “Ядене, семейство, философия. Ще се оправя.”
Шеймъс отива на срещата и първите му думи са:
“Обичаш ли зеле?”
“Не”, отговаря учудено момичето.
“Имаш ли брат?”, пита Шеймъс.
“Не.”
“Е, ако имаше брат, той дали щеше да обича зеле?”
Ако ти харесва вица, гласувай за мен.
