Ботев, фасулът и джамията

Соня писа: “Чета те с удоволствие, но днес е 2 юни и очаквах друго от теб.
Бих искала да напишеш за Ботев. Знам, че е трудно, знам, че е много трудно, но искам да напишеш нещо за Ботев.”

Аз й отговорих: “смятах да го направя, но може да останеш още по-разочарована”.

Не че не мога да пиша за Ботев, но обикновено го свързвам с едно описание, което ми се е набило в главата от “Христо Ботйов, опит за биография” на Захари Стоянов, което хич не е подходящо за случая днес – Ботев, препасал възглавница, за да изглежда по-внушителен, размахва сабя и брада пред огледалото и държи речи. Но ето какво се бях отказала да напиша за 2 юни:

Обикновено не знам коя дата е, но днес разбрах по сирените. Тъкмо се бях прибрала от два курса навън: единият до ресторанта, а другия до театъра и започвах да готвя.

Не зарязах готвенето на фасула, а на Стоян, който ставаше от леглото за да погледне навън и да види какво става му казах, че е Денят на Ботев, но нямам намерение да стоя права и да се чувствам като кучето на Павлов, и защо точно денят на Ботев, а не денят на Левски? Какво прави Ботев по-специален? И ако постоя права вкъщи без да мърдам с какво ще направя света по-добър? И не знам защо трябва да ме стряскат по този начин.

Живея до джамията и предпочитам да слушам мюезина, а от площада да не долита “Всички на оружие!”. Молитвата му ми връща вечността и ме издига над злободневното. Нищо против лудата глава Ботев – от лудите винаги е имало нужда.

Това, че Ботев е роден по нашите земи и споделя с някои от нас един етнически произход не ни прави по-велики, нито по-малко цинични. И какво като чуем сирените веднъж годишно? Предпочитам всяка вечер да виждам по телевизията президента (такъв, какъвто съм писала, че трябва да е един президент) или който и да е мъдър човек, който да говори всеки ден на нацията колко и защо е важно да учим и да работим и т.н.

“Национализъм” днес звучи гордо (а някога учехме, че не е хубаво). Ето защо и думата “патриотизъм” ме изпълва с отвращение. С герои като Ботев се злоупотрябява систематично; в повечето случаи напоследък резултатът е възмутени възклицания от рода “Турците ще ни превземат.” Ето защо не пиша нищо и за 3 март, за да не получа прекалено много коментари.

Comments

параноичка

Преди малко се върнах от ресторант “Родопи” (Хасково). По пътя срещнах познати и им разказах случката. Коментарите варираха от “Точно така трябва да бъде.” До “Това вече не е нормално!”, а моята констатация е, че дотам съм свикнала никой нищо да не прави както трябва, че когато някой направи нещо както трябва, да не мога да повярвам и да искам да проверя.

Организирам среща на класа ни. С някои не сме се виждали цели 19 години, с други 10. Успях да открия почти всички и почти всички казаха че ще дойдат. Миналата седмица се обадих в ресторант “Родопи” и направих резервация по телефона. Няколко пъти попитах дали не искат да оставя капаро, но те няколко пъти ми отговориха, че няма нужда. Искаха единствено име и телефон.

Тъй като близката пицария иска капаро дори за същата вечер само за 4-5 души, беше ми някак странно да не искат нищо чак за 21 юни за 20 души. Ето защо не се обадих на никого от поканените за да съобщя мястото – реших че трябва да отида на място и да проверя, да оставя пари и т.н. Всички познати, с които споделих бяха единнодушни, че трябва да го направя.

Днес отидох дотам и казах “Искам да уточня нещо за една резервация.” Отвориха тефтера, погледнаха датата и казаха “Всичко е наред.” А аз започнах отново, “Но сигурни ли сте, че не трябва да оставя някакви пари? И още повече не искам да уточнявам меню, защото не знам кой какво предпочита…”. Човекът мило и търпеливо, за 5 път ми каза, “Всичко е наред. Не вземаме капаро. Ето, всичко е записано.”

Знам, че ако бях управител на ресторанта, щях да постъпвам точно така: ресторантът е достатъчно хубав, за да има клиентела дори и ако отпадне резервация за 20 души (това все пак са просто 5 маси), и освен това не се държи с потенциалните си клиенти като с потенциални измамници. Но толкова съм свикнала с другото.

Ако искаш текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога и го адни в Technorati.

Comments