полетът на костенурката

сиротна песен

юни 4, 2008 · Вашият коментар

Когато съм сама, се чувствам прекрасно. Правя каквото си искам без да се притеснявам дали не преча на някого. Бих могла да прекарам живота си дори по-уединено от Емили Дикинсън – дори без да пиша писма, да разговарям, да блогвам публично.

Знам, че на тази възраст звучи нечовешко, но с какво ще съм различна след 40 години? С това че усамотението ми тогава ще изглежда наложено от обстоятелствата.

От това да си жертва на обстоятелствата лъха благородство. В това да се чувстваш щастлив има нещо нередно.

А ти какво смяташ да правиш когато децата излезнат от къщи и кучето умре?

Категории: празни мисли

бъдещите избиратели

юни 4, 2008 · Вашият коментар

Вчера едно момче на 17 ми каза, че ще гласува за “Атака”, тъй като Волен Сидеров обещава да изгони от страната всички цигани и турци, а на него му било писнало около блока му да се мотаят цигани и да играят карти.

Попитах го дали Волен Сидеров е обяснил как точно смята да изгони хиляди граждани от родната им страна. Отговори ми, че Волен не е обяснил как точно ще стане.

Обясних му, че в момента не можеш току-така по законен начин да изгониш толкова хора. Би било възможно ако пробваш със сила и предизвикаш гражданска война и настроиш солидна част от международната общественост срещу себе си. Попитах дали Волен е обещал нещо такова.

После му обясних, че Волен ( и който и да е друг) не може да обещае кръв, пот и сълзи, понеже не сме Обединеното Кралство, и хората на гласуват за тези, които им съобщават горчивата истина, а за тези, които обещават да оправят всичко бързо и безболезнено, но не уточняват как. Понеже тук си падаме по авантата.

Не знам какво обещава Сидеров, но знам, че повечето хора гласуват заради абсурдни обещания, без да се замислят дали изобщо е възможно въпросните обещания да бъдат изпълнени и на каква цена.

Същото момче ми каа, че турците и циганите ще ни авладеят, понеже гласовете им били евтини. Попитах го какво пречи на мнозинството от населението (т.е. белите българи) да гласува. Не можа да ми отговори.

И така – какво чакат белите българи докато се правят че работят? Да се вдигне цената на гласовете им?

Категории: политика

Вонегът четива

юни 4, 2008 · Вашият коментар

Които са послужили за основа на книгата която четох днес можеш да намериш тук.

Категории: книги

откакто Баба Калина умря

юни 4, 2008 · Вашият коментар

все си казвам: “Ех, да беше доживяла още една пролет.” Въпреки че съм будистка. Казвам си и “Дано и догодина мога да си плащам сметките.” и “Дано не ми пречат другите.”

Категории: празни мисли

американският Ботев

юни 4, 2008 · Вашият коментар

се казва Джон Браун. Преди сто и четиридесет и няколко години е обесен за държавна измяна, понеже с осемнайсет противници на робството превземат склад за оръжие, което смятат да раздадат на робите, та те да въстанат.

Вонегът разказва, че Браун се разхожда из Рая с примка вместо вратовръзка, и когато го питат защо, пита “А твоята къде е? А твоята къде е?”, а очите му блестят като нажежени въглени.

Категории: празни мисли

К. В. е блогър

юни 4, 2008 · Вашият коментар

Преди няколко години не дочетох една книга на Кърт Вонегът, понеже си казах, че е изкукуригал и повтаря един и същи неща книга след книга.

Днес, обаче, глътнах набързо две от последните му книжки (от 2005) – пълни с повторения, но ми хареса и ми беше мило. То е защото от известно време имам блог, в който повтарям едни и същи неща.

Категории: празни мисли

виж кой ти маха 2

юни 4, 2008 · Вашият коментар

Докато четях Безотечественик ( A man without a country) на Кърт Вонегът, стигнах до “Е, ако, да не дава Господ, някога умра, се надявам да кажете: “Сега Кърт е горе, на небето.” Това е любимият ми виц.”

Спомних си, че когато Доньо Донев умря, писах това, и се замислих дали бих могла да кажа “Виж! Ботев ти маха от небето!” Не мога. Той е ужасно гневен човек.

И аз вчера бях гневна, когато се върнах със саламурено сирене а 10лв колото, за което бих път чак до Кауфланд, за да се окаже като се прибера, че срокът му на годност е изтекъл преди 4 месеца (ако знам какво ме накара да го забележа; обикновено не се сещам да гледам тези неща). Бях омерзена от неща, които чух, прочетох и помислих. По едно време дори стигнах до единствения (според Камю) сериозен философски въпрос – за самоубийството, след което отново казах “Мамка им!” (да, аз псувам, дори пред детето – винаги съм го правила) и си отговорих за деня.

Въпреки всичко, искам като умра, тези, които все още си спомнят за мен, да знаят, че им махам от небето. Преди малко си мислех, че искам да съм като Исус. Според вас дали Исус ни маха от небето? Или е прекалено драматичен за това? Може би по ми приляга да бъда като Насредин, понеже, за разлика от Буда, избягвам да ям свинско (особено от Кауфланд). Не, бе, не е заради това.

Категории: празни мисли