Човек колкото и пари да има, все пак трябва да яде. А ако няма достатъчно произведена храна? Цените скачат и летят нагоре и нагоре. За някои хора става невъзможно да се хранят, освен ако не си произвеждат храната сами.
Представи си, че утре цените на храните се повишат толкова много, че ти е невъзможно да си купиш храна. Чак тогава ще се сетиш че си можел да обработваш реституираната нива на дядо. Но ти не знаеш как да го правиш, нямаш технически средства, а и до нея отдавна не достига вода, понеже напоителната система се е разпаднала с времето.
Твои близки в чужбина или Червният кръст може да ти осигурят помощ известно време докато започнеш да изкарваш първите реколти. Ами ако нямаш земя?
В тази ситуация се намират милиони хора по света – или нямат собствена земя или са се отказали отдавна да я обработват.
Защо са се отказали да я обработват?
Защото е било много по-евтино да внасят храна от други страни вместо да я произвеждат, а кой не предпочита да се храни по-евтино, пък и да не се налага да си приготвя храната сам?
Откъде е идвала досега тази евтина храна?
От богатите страни, както и от някои не толкова богати, но произвеждащи съседи.
Как е било възможно богатите страни (ЕС, САЩ, Япония) да имат такъв излишък на евтини храни? А ако са имали толкова много евтина храна, защо техните граждани са консумирали доста по-скъпа храна от гражданите на третия свят?
Богатите страни са произвеждали много повече храна отколкото им е нужно, защото правителствата са субсидирали фермерите. Ако произвеждаш нещо, а голяма част от разходите по това производство ги плаща държавата, ти струва евтино да произвеждаш, така че можеш и да продаваш евтино, та дори и да подаряваш.
Ето как европейските, американските и японските фермери са произвеждали толкова много, че са можели да изнасят в бедните страни на ниски цени. По този начин те са подбивали цените на местните производители. Ето как е замряло селското стопанство в бедните страни. Хранителните помощи също са спомогнали за това.
А защо европейците и американците са плащали високи цени за храна, при положение че се произвежда в собствените им страни?
Ами защото са имали по-висок стандарт. Защо да не им вземат повче пари като могат да платят?
Не е ли имало конкуренция отвън, която да спомогне за поддържането на по-ниски цени?
Не. Богатите страни издигат митнически бариери, през които труно проникват храни от бедните страни. Може и да идват банани, но не и неща, които се отглеждат от местните фермери. Още една причина бедните страни да занемарят селскостопанското си производство. Първата беше, че те внасят евтина храна от богатите.
Другата причина е, че суровите храни струват евтино, а когато се обработят, пакетират и брендират, вече струват скъпо. А богатите страни не пропускат такива стоки от бедните страни. Те купуват суровината им евтино, обработват и пакетират и после продават скъпо на гражданите си. Един добър пример е кафето.
В такъв случай фермерите трябва да са доста богати. Защо тогава непрекъснато се оплакват?
Защото не всички фермери получават субсидии. Всъщност субсидиите отиват при малка част от тях – при най-големите и най-богатите, които са се сдушили с правителствата. Другите произвеждат трудно и скъпо и продават скъпо в собствените си страни, защитени от чуждестранна конкуренция чрез митата. За тях не е възможно да изнасят, тъй като не могат да предложат толкова ниски цени като субсидираните големи на международните пазари. Ако още не си схванал – част от твоите данъци субсидират земеделските акули, които на свой ред съсипват селското стопанство на бедните страни.
Защо изведнъж се появи хранителната криза? Нали досега бедните страни са внасяли евтини храни? Защо не продължат да го правят?
Хранителната криза може да се появи винаги когато природата реши да се пошегува с производителите, но днес това не е единствената причина.
Една от важните причини днес е, че фермерите решиха да отглеждат други култури, от които се произвежда не храна, а биогорива, тъй като нефтът се изчерпва и поскъпва.
Ако правителствата продължат здраво да субсидират фермерите, по някое време няма да зависим от петрола, защото колите ни ще се движдат с олио, но ще има по-малко храна, а когато има по-малко храна, тя ще е по-търсена и ще струва по-скъпо.
Ето и другата причина за хранителната криза – повишеното търсене. Първо, населението на земята се множи. Второ, големи части от това население наскоро се позамогнаха (примерно китайската средна класа) и вече не искат да ядат само ориз, а и мръвчици, а за да ги има, трябва да се отглеждат повече животни, а те също ядат.
Никой ли не прави нищо, за да насърчи бедните страни да си произвеждат сами храната?
Разбира се, че прави. Например, Световната Търговска Организация. Тя задължава Япония да внася – 4-7.2 % от консумирания в страната ориз. В същото време, обаче, Япония, като всички богати страни субсидира своите фермери. Така че и те произвеждат доста ориз, и всъщност внесеният по задължение ориз стои с години в складове. Миналата година е била ососбено добра за японските фермери, и благодарение на изобилната реколта, Япония има 770 000 тона излишен ориз на склад.
Хм. Миналата година като цяло са се произвели по-малко храни. Ето защо цените са се вдигнали. Япония е купила голямо количесто от тях – не само защото има парите, но и защото е била задължена. Така наличната храна е намаляла още, а оттам се е повишила цената й. Някои не могат да си позволят тази цена и гладуват.
Защо, обаче, Япония е била принудена да купува излишен ориз?
За да подпомогне по този начин производителите от бедните страни – да има къде да продават земеделската си продукция и така да се измъкнат от бедността.
Да, но … те не могат да предложат атрактивни цени като субсидираните фермери от богатите страни. Ето защо по-голямата част от оризовата квота за Япония е внесена от … Калифорния.
Американският народ е платил данъци, част от които са отишли за субсидии на американските фермери – за да произвеждат излишен ориз, който да бъде купен от Япония, която не се нуждае от този ориз, понеже японските фермери произвеждат предостатъчно, тъй като японският народ ги субсидира чрез данъците си.
В същото време, при това изобилие на евтин ориз в САЩ и Япония, местното население си купува скъп ориз – по този начин подпомага вероятно дребните фермери, които не могат да изнасят, затова са защитени от външната конкуренция с мита.
Не е ли по-добре тогава да няма селскостопански субсидии?
Това е доста спорен въпрос. Фермерството е тежка работа, която зависи и от капризите на природата. Ако правителствата не насърчават никак фермерите, те просто се отказват – както е станало в бедните страни.
Ако всичко се оставя на пазарните механизми, производителите избират да произвеждат това, от което печелят най-много – ето как са предпочели биогоривата пред храните. Ако в един момент фермерите започнат да произвеждат храна само за собствени нужди, а останалата част от продукцията им е биоорива или нещо друго, то май трябва да грабнем мотиките и да видим къде е буренясалата дядова нива.
Сложен въпрос.
Само богатите страни ли произвеждат храни?
Не.В Азия има големи производители на ориз, които, обаче, в момента са спрели да изнасят към непроизвеждащите съседи. Защо? Защото цените на храните се вдигнаха в световен мащаб и правителствата на въпросните страни-оризопроизводителки предпочитат да задържат ориза в страните си, за да могат да поддържат по-ниски цени на вътрешния пазар. Така че за да изхранват собствените си граждани, се налага да отказват храна на съседите.
На мен, обаче ми е интересно какво са правили досега някои бедни страни, които не са произвеждали храната си? Какво са произвеждали?
В Китай е ясно какво. Ами в Африка? Там са застроили куп обработваема земя, за да строят градове по модела на Лос Анжелис. С какво се занимават техните жители?
Време е да понауча нещо по въпроса.
Ако намираш статията за полезна, гласувай за блога, за да достигне до повече хора.
