полетът на костенурката

законът за шпионажа

юни 9, 2008 · Вашият коментар

 

The Espionage Act е приет в САЩ през 1917 година. Благодарение на него, по време на Първата световна война, в затвора лесно попадат тези, които не крият анти-военните си настроения (осъдени са около 900 души). Съвсем справедливо, разбира се, понеже според този закон докато САЩ е във война, всеки който умишлено се опита или успее да предизвика неподчинение на висшестоящия, нелоялност, бунт или отказ от изпълнение на задължения в армията или военния флот на САЩ или възпрепятства набирането на военнослужещи следва да бъде наказан. Този закон е в сила и днес, особено днес, когато САЩ е във война – в Ирак, с тероризма … може би има нещо общо със забраната американските войници да поддържат блогове докато са в Ирак, както и други подобни ограничения: достъп до YouTube, MySpace, и т.н.

По време на Първата световна война, този закон не е единственият инструмент да се поддържат про-военни настроения. Не, не са само обичайните заподозрени, медиите. Създават се доброволни отряди, активизира се полицията, които да предотвратяват събирания и митинги. Включват се дори и пощите, за да се проследяват писмата на заподозрените, а също и да се спира разпространението на печатни издания с анти-военни материали.

Училищата и университетите трябва да поддържат бойния дух. Колумбийският университет уволнява преподавател, а друг напуска сам, обвинявайки управителното тяло в тесногръдие.

В параноята си правителството решава да задържи и депортира колкото се може повече имигранти, които все още не са със статут на американски граждани. През януари, 1920 са арестувани четири хиляди души – задържани за продължително време, осъдени на тайни заседания и депортирани.

Републиканци и демократи решават, че е време да пренебрегнат боричканията си, понеже имат общ враг – набиращите популярност социалисти. Колко по-хубаво е врагът да е отвън. Тогава нацията се обединява много по-лесно. И все пак, дори войната има нужда от реклама.

Категории: политика

на кино с Жижек

юни 9, 2008 · Вашият коментар

The Pervert’s Guide to Cinema

Жижек е словенски философ, за когото миналата година научих от не помня чий блог. Тогава си свалих от някой от бг торентите филма Zizek. Някои биха казали, че на Жижек няма какво да му се гледа толкова, но аз ще кажа, че си струва и ще се самоопровергая в очите на Ангел Грънчаров, български философ, който апелира да философстваме във видеопостове.

Забрави горното интро и се забавлявай с Жижек, Тарковски, Чаплин, Дейвид Линч, Хичкок и още куп велики създатели на истинското магическо кино. Така ми дожаля, че вече нямаме кино в Хасково (

За да не изоставя обичайния си дидактичен стил, ще оставя и поука:

Не се страхувай чак толкова да учиш философия, социология или психология, дори и ако вашите настояват, че ще останеш безработен. Не се притеснявай, че ще заприличаш на Господин Запрянов. Може пък да станеш звезда като Жижек )

Приятни 150 минути с Жижек, Фройд и всички останали.

Благодаря на Съзерцателя, че ме светна.

Категории: филми

заетост +

юни 9, 2008 · 1 Коментар

Не зависимо дали работиш с ръцете или с ума си, дали си служител или самонает, когато работиш дълги часове на ден, нямаш време и сили да се замислиш за ставащото по-далеч от работното ти място, дома ти и кафето/кръчмата, в които се отбиваш.

Не знам как някога хора като Джек Лондон са намирали сили да четат, мислят и пишат, докато в същото време вадят с пот и кръв хляба си. Докато аз се опитвах да го правя при 10-12 часов работен ден допреди няколко месеца, трябваше да ставам в 5, после в 4.30.

Човек свиква, но отвиква да се радва на живота. Започва да става твърде прагматичн и суров и да съди всяка “фриволност”. Личи си не само по блога му.

А хората имат нужда да се радват на живота. Ето защо предпочитат в свободното си време да се забавляват, а най-евтиното забавление за повечето хора е телевизията.

Социализмът отгледа поколения хора, на които не им се налагаше да се грижат сами за себе си. Не им се налагаше да вадят хляба си с кървав труд, затова и израстнаха трогателно невежи по отношение на парите – техния произход и поведение. Какво им пречеше да развиват ума си в предостатъчното свободно време?

Работата на повечето от тях не предполагаше творчество, защото всички процеси се планираха на едро, отвисоко, и един разработен проект се внедряваше в цялата страна. Когато работата ти е скучна, и когато нямаш опцията да промениш процес който ти се вижда, меко казано, неефективен, развиваш циничност или леност на ума, или и двете. Или ти писва от безсмисленост и емигрираш.

И все пак, повечето хора остават. Повечето навикват с безсмислието, леността, цинизма. След работа включват телевизора. Нямат нищо смислено за казване на децата си.

И сега е така, но има разлика между детството в соца и детството сега. Тогава държавата настояваше да възпитава децата в идеали и да ги занимава с интересни неща след училище – едно за да не създават проблеми докато бездействат, друго – за да ги индоктринира.

Така че, повечето родители си останаха същите – работа, телевизия; някои станаха дори по-лоши, защото животът ги притисна, а те не знаят как да се справят сами, така че успяха да внушат собствените си уплаха, безпомощност и цинизъм на децата си.

Основната промяна за децата дойде от три места: от училище, от медиите, от организираните извънкласни занимания (или по-скоро липсата на такива).

Училище

От основно място за индоктриниране, училището се люшна в другата крайност – новата политическа коректност повелява да не се говори за нищо, което би могло да намирисва на политика. Спомням си, че в началото на 90те, един твърде образован и одухотворен човек преподаваше английски в една гимназия, защото съвестта му не позволяваше да изостави учениците си там, след като вече беше получил асистентско място в университет. Един ден родителите възроптаха срещу него, защото си позволил да обясни значението на думата “ксенофобия”. Обвиниха го в политическа пропаганда. Човекът беше потресен, но довърши учебната година заради децата. Предполагам, че повече никога не е преподавал в училище. Ето как училището смело отряза всякакви мисли за ставащото извън класната стая.

Освен това, училището стана доста скучно и безсмислено място, с изнервени, озверени, безпомощни и цинични учители – също като родителите у дома.

На никого не му беше до децата, и, както наскоро прочетох в един коментар, новите поколения израстнаха като плевели – нежелани, на които никой не възлага надежди.

Извънкласните дейности

Много от тях изчезнаха. Тези които останаха, не се надпреварват да привличат нови питомци, защото няма смисъл да претоварват малкото ниско-платени и демотивирани ръководители.

Тогава се повявиха някои частни алтернативи, но много от тях са или финансово-недостъпни или не кой знае колко качествени, понеже наетите служители не са кой знае колко добре платени отколкото учителите. Много от тях всъщност са действащи учители, които се опитват да свързват двата края.

А когато се налага да гледаш на децата като на 5 допълнителни лева към седмичните доходи е много жалко.

В по-малките населени места извънкласни дейности няма. Не че там са били кой знае колко достъпни и през соца, разбира се. Всъщност в някои от оцеляващите села, децата са заети да отглеждат тютюн.

Много родители, пък, дори не знаят за съществуването на някои извънкласни дейности, понеже непрекъснато се повтаря, че не са останали такива.

Разбира се, децата имаха своите баби, както и безработни родители, но това не означава, че някой им обръщаше внимание. Телевизията стана целодневна, а после денонощна. Бабите и майките бяха заети да гледат по няколко сапунени сериала на ден, в добавка към “Искрено и лично”, “На кафе” с Гала и т.н. Може да се уверите в това ако прегледате списъците с имената на учениците в начален и прогимназиален курс – много от имената са на герои от сериали.

Телевизията

Тя се погрижи за децата. В домовете се появиха по няколко телевизора, така че родители и деца нямаше нужда да пребивават дори и физически в една и съща стая.

Познавам деца, които израстнаха с Cartoon Network в комбинация с Планета – деца на приятели, съседи и роднини.

Те четат трудно, защото са свикнали информацията да влиза без усилия от тяхна страна в умовете им под формата на звуци и картинки.

Те не могат да се съсредоточат за повече от 5-10 минути, защото са свикнали стимулите да се сменят бързо – като музикални клипове или анимационни филми, в които има много и резки движения и отчетливи звуци.

Спокойствието на класната стая ги приспива – няма достатъчно движение и звуци. Ето защо си ги създават сами.

Те са твърде цинични от малки, защото моделът им за семейни и пр. социални взаимоотношения е зает от сапунените опери, в които всеки се чуди как да прецака всички останали.

Телевизията ги научи какво е яко – нещата, които се рекламират и продават, силиконовите момичета и безсловесните мъже с бицепси и големи коли.

В редките случаи, в които общуват с родителите си, тези деца получават посланието колко са жалки и как няма бъдеще за добрите и образованите. И все пак, родителите искат да направят нещо значимо за децата си. Затова теглят заем или отделят от залъка си, за да ги заведат в магазина ( тези дни отвориха няколко нови магазина за дрехи в Хасково; майки с дъщери пристъпват с благоговение, като в Лувъра или в храм) – да им купят модерен GSM (“Да не се комплексират” ми обясни една позната с доста по-ниски доходи от моите, но затова пък с доста по-скъп телефон), дрешка, а за фризьор, козметик, залепена коса, силикон, маникюр – това са услуги от първа необходимост за подрастващите. Не мога да си спомня естествения цвят на косата на племенницата ми, която току що завърши четвърти клас.

Всъщност, в началото исках да напиша само това, че когато човек е твърде зает да изкарва пари, той се затваря в много малък свят. В това време, в големия свят големите хора с големите пари предопределят живота му. (Не, не става въпрос за конспирация. Не е луд тоя, който яде баницата. Когато ти не мислиш, някой друг ще трябва да помисли вместо теб. Защо да не изкара пари от това?)

Същият ефект се постига и ако човек е твърде зает да се забавлява по определените от бизнеса начини. Това е Прекрасният нов свят на Хъксли, конвергенцията на Сахаров с хастара навън.

Ако смяташ, че си струва този текст да стигне до повече хора, гласувай за блога.

Категории: art · история · образование · професия учител