вербувана

Вербуването на агенти се случва по различни начини. Един от най-популярните е тайната вечеря. Мисля, че скоро ще започна да пиша за българската Уикипедия.

Продължавам да мисля, че би било хубаво всички хора да научат английски, за да се разширяват общодостъпни неща като англоезичната версия, но си давам сметка, че сред тези които не знаят друг език освен български има много които се нуждаят от достъп до качествена информация.

Още не съм разгледала механизмите на публикуване и редактиране в Уикипедия, но смятам да се включа.

След като разгледате тази страница, можете да започнете да вербувате още агенти.

Comments

браво на Ангел!

Ангел Грънчаров е един от най-енергичните и неуморни просветители в тази страна. Той обича да философства в текст и видео формат. Най-любимата му тема е свободата. Пише доста за политика.

Може да го чета рядко; може да не съм съгласна с доста от неговите позиции, да не ми харесва начинът му на изразяване, нито пък на комуникация с читателите, но не мога да не му се възхитя: наскоро Ангел издаде единайсета книга, като в същото време преподава, блогва, публикува статии.

И до ден днешен не мога да проумея защо беше изхвърлен от Блогосферата. Не спира да ме удивлява и удоволствието, с което някои блогъри му се подиграват.

На Ангел ще пожелая да пренасочи част от енергията си към разширяване на собствените си хоризонти – и навътре и навън, което би довело да намаляване на количеството генерирани материали.

Знам, че този текст може да го обиди, както се случва обикновено, но … да сме живи и здрави

Вижте интервюто с него тук - оттам има и връзка към блоговете му. Все пак ето един линк към основния му блог.

Comments

баналност vs. смърт

Чета “Оксидентализмът” (книга, изследваща корените на анти-западните / анти-модерните движения). Това е малка книжка (150 стр.), която ме движи бързо и грациозно ту в една, ту в противоположната посока. Имам чувството, че се препъвам в някакъв неумолим английски валс.

Не мога да се присъединя нито към лагера на безусловно превъзнасящите научно-техническата революция, която създава все по-примамливи възможности за правене на бизнес, нито пък към тези, които романтично отричат тази цивилизация като въплътеното зло.

На света му е нужна територия отвъд баналността на стремежа към удобство и романтичния копнеж по героизъм, който твърде често се изражда в разрушение и смърт. Защо толкова често забравям, че всъщност живея там? Може би заради ежедневната фрустрация, че не успявам да проектирам мост, по който да идват все повече хора. Може би дори не е нужен мост – който почувства копнеж, сам ще си построи лодка. Може би не ми достигат вяра и търпение … или маркетингови умения

Повече за битките в душата ми разказва в поезията си Кърмит.

Коментарите тук.