полетът на костенурката

талибан ли си?

юни 15, 2008 · Вашият коментар

Винаги съм се чудила защо едни смятат евреите за комунисти, а други за алчни капиталисти. По същия начин Западът и Модерното са мразени от различни хора – японци, руснаци, радикални мюсюлмани, китайски националисти, немски романтици, хитлеристи, радикални антикапиталисти в самия Запад … Различните хора имат различни причини да не харесват Запада, но не всички могат да бъдат наречени оксиденталисти.

Оксидентализмът е опростенческият дехуманизиран образ на Запада, нарисуван от враговете му. Той се ражда в Европа ( а не в Корана), откъдето е пренесен в другите части на света – по същия начин както шарените френски платове се изнасят за Таити, където се възприемат като национално облекло, което художниците увековечават като пример за тропическа екзотика.

Един от начините да се опише оксидентализмът е да се направи хронологичен или регионален преглед. Иън Бурума (в момента професор в любимия ми Bard College, NY) и Авишай Маргалит ( Institute of Advanced Studies, Princeton, NJ, приютил някога Айнщайн), обаче, избират друг метод: идентифицират отделните елементи на оксидентализма, които могат да бъдат открити във всички периоди на всички места, където се проявява този феномен.

За да стане по-ясно, ще цитирам самите автори: “Тези елементи, разбира се, са свързани и образуват верига на враждебността – враждебността към Града с неговия образ на безроден, арогантен, алчен, упадъчен, фриволен космополитизъм; към западното мислене, проявяващо се в науката и разума; към уседналите буржоа, чието съществуване е антитеза на самопожертвувателния герой; към неверника, който трябва да бъде смазан, за да се отвори място за света на чистата вяра.”

“Историята, която разказахме в тази книга, не е манихейска, не е за една цивилизация във война с друга. Напротив, това е разказ за взаимното заразяване, за разпръскването на лоши идеи. Това може да се случи и на нас днес, ако се поддадем на изкушението да отвръщаме на огъня с огън, на ислямизма с наши собствени форми на нетолерантност [ … ] Не можем да си позволим да затворим нашите общества като защита срещу онези, които са затворили своите. Тогава всички ще се превърнем в оксиденталисти и няма да остане нищо, което да защитаваме.”

Ето мъничкият предишен текст за книгата.

Ако искаш да стигне до повече хора, гласувай за блогчето тук, адни го Technorati и т.н.

Категории: книги

скок-подскок

юни 15, 2008 · Вашият коментар

“Трябва” е солидна скала, на която можеш да стъпиш спокойно, дори да полегнеш. Струва ми се, че усилията на науката, философията, теологията и пр. са насочени точно към откриването на твърда земя.

Докато някои хора лежат удобно върху големите камъни, моите желания и съмнения ме карат да се оглеждам и неизменно виждам пролуките. Влизам в тях и падам върху по-долен пласт, където камъните са по-малки – не можеш да се задържиш дълго и удобно, а пролуките се виждат по-лесно – не е нужно да се взираш толкова надалеч.

Скачам и скоро камъните ще станат още по-малки и ще мога да се задържам върху тях като балерина на един крак.

Докато скачам, сигурно ще се науча да летя. Няма да е нужно постоянно да махам с крака, защото няма опасност да падна – там няма гравитация. Когато ми се мързелува мога да подремвам в собствената си черупка. Все едно е дали в това време се движа нанякъде. Когато се събудя, наоколо ще продължава да бъде свобода … свободата да си купиш син панер в събота вечер, а в понеделник отново да спасяваш света.

Категории: празни мисли