Енея е първокурсничка в СУ, учи журналистика. Наскоро сподели, че иска да учи в чужбина, защото тук никой не взема образованието насериозно. Тя търси сайт, в който да е събрана много информация за образователни възможности в различни страни, за да може по-бързо да се ориентира и избере университети в които да кандидатства.
Това несъмнено е полезно, но не е единственото, нито първото което бих направила за да избера университет. Бих започнала от себе си. Бих се запитала за какво ми е да уча в университет.
За повечето хора които познавам, този въпрос е излишен, а очевидният отговор е, че в университет се ходи заради знания, умения и диплома (не всеки ще се сети непременно за първите две), които да ти осигурят работа, т.е. университетът е място, в което научаваш “занаят”. Повечето хора не очакват нищо друго освен кариерна подготовка и диплома. Ако бях Енея, щях да искам (и) други неща, но засега няма да говоря за тях.
Ако избираш университетско образование като професионална подготовка, вероятно очакваш университетът да е доста наясно с актуалните изисквания на пазара на труда и да реагира бързо и гъвкаво на промените в него. Днес това е много важно, защото светът се променя много бързо благодарение на непрекъснатите открития и изобретения, които бързо стават част от живота (и работата, ако я броиш за нещо отделно от живота), превръщат се в стандарт, с който се налага своевременно да се съобразиш … за да изоставиш като се появи нещо ново, а то не забравя да се появи. Промените идват и по други причини – демографски, екологични и пр.
Да си представим университет който се променя бързо, за да те изстреля на пазара на труда адекватно подготвен. Започваш работа скоро след това, но … браншът ти се променя ( а нищо чудно и да започне да изчезва полекичка като Чешърския котарак). Какво ще правиш? Ще се върнеш ли отново в университета за да се подготвиш за актуалното? Доведена до логическия си завършек, тази идея предполага никога да не излизаш от университета, иначе ще си като това, което казват моите съграждани за техниката “В момента в който я купиш, и вече е остаряла.”
Повечето хора, обаче, не прекарват живота си в университета, а част от тях се справят професионално в променящия се свят. Ако поне трийсет години след дипломирането си успяват благодарение на самообразование, за какво са им били няколкото студентски години в младостта? Дали е само заради дипломата – билет към кариерния Дисниленд? Знам, че за много хора е вярно, но знам и че за много хора не е. Вярно е, че в зависимост от специалността, някои от знанията ни остаряват и се превръщат в непотребен отпадък, но на някои хора им се случва да им остане нещичко. Точно заради него, те са готови да правят дарения на своя университет години наред – от благодарност.
Какво е това нещо? Истинското образовани. Някои го дефинират като “Това което ти остане в главата, след като забравиш фактите.” Струва си да уловим този фантом, но ще го оставим на мира засега.
Нека поговорим за хартийките – билетите за голямото шоу – дипломите. Знаем, че днес много хора се занимават успешно с неща, за които нямат диплома. Знаем и че за някои прилични работни места или стартиране на собствен бизнес не се изисква диплома. За някои, обаче, се изисква, и го намираме за справедливо, понеже повечето от нас не биха искали да ги оперира хирург без диплома. Някои работодатели държат да имаш диплома от престижен университет без значение по каква специалност. Според тях, тази диплома показва, че си добре образован. Хм. Май отново стигнахме до фантома.
Да помислим на първо време за професиите, за чието практикуване не е задължително да притежаваш диплома. Щом съществуват такива професии, значи хората някак се подготвят за тях. Въпросът е как. Това предполага и въпроса дали е по-добре да се готвим за избраната професия в университет или извън него. Какви са основанията за съществуване на университет, без чиито дипломи можем да минем? Какво толкова важно може да ни предложи? Може ли? Моят отговор е, че който го може го може, а който не го може, не го може. Който го може, има сериозни основания за съществуване.
Искам да напомня за понятието non-degree student, т.е. студент който не учи за да придобие диплома. Какво търси той в университета?
Освен това, днес се роят онлайн програми, много от които водят до легитимни дипломи, някои от които от известни университети. Някои ги избират защото не могат да си позволят да учат като редовни студенти. Други могат да си го позволят, но смятат че не им е нужно. Чуват се гласове, че университетите като материално съществуващо място имат все по-малко оправдания за съществуването си (напр. лаборатории, които са твърде скъпи за да бъдат притежание на частни лица и пр.) Други, обаче, им отвръщат, че не това е най-важното, че дори за студенти, които не се нуждаят от нищо повече от книги, тетрадки и писалки, е важно да пребивават физически на кампуса. И някои всъщност плащат $ 50, 000 на година за това. Какви са техните основания?
Надявам се Енея да не остане разочарована. Бързам да я успокоя, че това няма да е последният текст по темата, затова смятам за напълно достатъчно, че отговорих на един въпрос – откъде бих започнала ако смятах да кандидатствам в университет. В останалата част по-скоро задавах въпроси. Ако бях Енея, бих размишлявала над всеки абзац, бих се опитала да отговоря на всички зададени вупроси, бих записвала всички пораждащи се въпроси, бих се опитала да им отговоря, и бих после ги задала на тези, от които очаквам помощ.
Хайде, Енея! Ти си на ход.
Ако намираш текстът за полезен, гласувай за блога, за да стигне до повече хора.
