красотата vs. реалността

След като прочетох книгата на Алекс за грозните, мръсни и зли люде и се опитах да споделя чувствата си, имах нужда от нещо красиво. Може би защото в предния текст споменах Хесе, книгата която ме притегли беше “Игра на сенки” (Приказки за любовта).

Първият разказ е за Госпожа Агнес, която раздава красота и любов на всеки по всякакъв начин. Напомни ми за “Малена” с Моника Белучи и за някои неща, заради които са ми размахвали пръст.

Вторият разказ е за Хедвиг, съпругата на стабилен, мил и грижовен мъж, с когото, обаче, се оказва че не трептят на една честота, и който, вероятно, никога няма да я разбере. Разказът е за онова болезнено осъзнаване, което те кара да се чувстваш убиец и да стъпваш на пръсти около изгубилия очарованието си любим.

В третия разказ Аугустус ми напомня за Дориан Грей. Не съм го дочела … заспах и сънувах дълъг сократически диалог със себе си, спретнато самоизписващ се в уебстраница.

После се събудих и четох няколко пъти коментара на Алекс за предния текст – хем разбирам македонски, хем не баш.

Продължавам да мисля за смисъла на показването на грозното и пошлото. Един от любимите ми майстори в жанра е Карбовски. В едно интервю беше казал, че работата му е да показва снимка на действителността. Всъщност и аз се опитвам да го правя, но обикновено не ми вярват, или пък ми казват, че не бива да се вълнувам толкова, понеже всичко е нормално, или пък са снизходителни към мен и ми казват да се погрижа за личния си живот.

А за какво го правим? Аз лично защото ми се струва, че блатото на вечната воня настъпва. Предполагам, че и Карбовски по същата причина. За Алекс още не знам – може би трябва да изгледам интервютата с него.

След напъни да предупредя за Грозното, обикновено се чувствам доста фрустрирана. Дотук най-смисленото успокоение, което съм получила е, че е хубаво и смислено да го правя, въпреки че няма да променя целия свят за една нощ. Харесва ми идеята да се смирявам и да завоювам малки територии всеки ден.

Мисля, обаче, че трябва да балансирам оръжията си. Ще се налага да показвам Грозното, но не бива да забравям, че то и без моя помощ е представено в доста по-широк мащаб от Красивото, и ако продължаваме в същия дух, може да допринесем за това хората окончателно да приемат Грозното за единствена и неизменна реалност. Има опасност и за самата мен. Ето защо са ми нужни безполезните неща като приказките за любовта, музиката, акварелът, книжните чадърчета, сладоледът, меката костенурка, въртящите се дервиши.

И така – за какво ни е да четем и гледаме Карбовски и Букарски? Надявам се да получа по-скоро отговори на този въпрос, отколкото тълкувания на моята позиция. Последното е излишно, понеже, както обикновено, позицията ми е хлъзгава.

Comments

и аз прочетох прехваления Букарски

Докато четях разказите на Букарски, се питах дали е нужно да се пишат такива неща. Спомних си, обаче, че в гимназията четях “По пътя” и живо се интересувах от битници и хипита, както и от поезията им, разбира се – Гинсбърг, Фърлингети, а малко по-късно четях всичко което намеря на Буковски. Гледах “Да обичаш на инат” и “Малката Вера”, “Трейнспотинг” и “Асид хаус”, както сега гледам “Грозни, мръсни и зли” и филмите на Кустурица. Защо? Не знам. Може би защото знам, че и те са истински. За разлика от Букарски, обаче, не предпочитам Буковски пред Хесе, примерно, и не ми се вярва някога да го препрочитам.

Да, Лъчо, принцеса съм. Предпочитам тези светове да не съществуват, защото ме объркват. Не ми харесват. При цялата си толерантност настоявам да са други. Защото са грозни, мръсни и зли. И ме натъжават.

Да, понякога казвам че съм си представила този или онзи гаден живот и съм си казала че ще се справя. Прав си, че само си представям, но това е за някои неща, и си ги представям по такъв начин, че колкото и да са ужасни, мога да дишам сред тях. Но много повече са тези, до които съм се докосвала или в които ми се е налагало да пребивавам и ми е било трудно да дишам – мръсните влакове, престоите на гарите нощем, лудите хора (да, буквално), смърдящите тоалетни без врати в завода, патриархалното циганско семейство със сватбите с бонбонено-ярки кринолини и децата които се зачеват преди мъжът да замине в казармата, селската дискотека, градската дискотека с чупене на бутилки на дансинга, биещите се съпрузи, краденето на ток от съседите, следобедни съседски моабети с лимонада и ракия в юзчета в апартаменти, в които няма нито една книга, бебетата, които се захранват с боб с люта чушка на шест месеца, студентските общежития, студентите които смятат, че е задължително да правят секс с теб, за да не се изложат ако не предложат, и неспособността им да повярват че “Не” значи “Не”, мутренското ревностно лепене на некролози на приятели, магиите за любов и страдание, черните чорапогащи с бели обувки, и белите чорапи с черни обувки, огромните касетофони и видеото Betamax, военното обучение и забременелите съученички, съседите след чието посещение проветряваш с часове, и с дни живееш с усещането, че самият ти смърдиш, превъзнасянето на домашната ракия и киселото вино, гладът, бебетата без памперси, дефицита на дамски превръзки.

Казваш, че поколението ни е докарало консумеризма. Може би си прав. Не исках да живея в общежитията, не исках да ям в студентския стол, не исках да пуша евтини цигари, не исках да ми пращат буркани, исках да си купувам книги и плочи, както и дрехи които харесват на мен, а не на майка ми, да правя свирки когато искам, а не защото искам да ми платят сметката и т.н. В консумеризма има нещо положително – кара хората да си размърдат задниците, а в някои случаи и мозъците, а и крие потенциала (но не и гаранцията) за развиване на по-добър вкус. Това не води до духовно просветление, но разсейва смрадтта и е по-приятно за очите – изкъпваш, парфюмираш и обличаш тези с други дрехи. И все пак вярвам, че красивата среда, създадена по този начин (не задължително с толкова пари, разбира се) те приближава към Онова Нещо. Ако дядото на тези деца свиреше на цигулка, изрязваше дантели от орехово дърво и птици от цветна хартия, и подаряваше красиво надписани книги за рождените дни, може би щяхме да си приличаме повече.

И ако на Алекс му е достатъчно да не е като тях, на мен не ми е.

БГ блогът за Алекс е тук.

P.S. Не знам точно къде да го вмъкна покрай консумеризма, но смятам, че не бива да го пропускам – да пораснеш, означава да се научиш да се грижиш за себе си, а една от първите стъпки в нашия свят е да се научиш да изкарваш пари. Това ти дава усещане за Силата, а то с времето може да порасне дотолкова, че да се откажеш от изкарването на пари, но това е друга тема.

Comments