полетът на костенурката

Хаз и Хавиер

юли 12, 2008 · Вашият коментар

Тази сутрин ме повика Хавиер Мариас. Бях забравила, че имам непрочетена книга от него (нормално – купувам доста книги, не смогвам да чета повечето, не знам какво имам, и понякога купувам два пъти една и съща книга – дори ми се случи да го направя като подарък за рожден ден на един и същи човек в две последователни години). Книгата се казва “Лицето ти утре” и отново звучи автобиографично, та още в първите страници от предишните книги ми изплуват лица, чиито имена не помнех и няма и да запомня.

Откакто познавам Хаз, някак я свързвам с Хавиер, защото също като него (или любимия му герой?), тя е преводач, в моите представи отличен. За разлика от нея, той освен това е преподавал – в Оксфорд, разбира се. Но това е по-скоро прилика, тъй като лесно си представям и Хаз да преподава някакъв вид приказно-митологична литература. За мен ще бъде радост, тъй като тя няма да има нищо против да подпирам тихичко метлата до вратата на залата и да се вмъквам да я слушам. За момент си представих същото и с други приятели, но сега все пак пиша за Хаз.

Чудя се дали е Хаз е чела Мариас (или вече съм питала, а?). Не помня почти нищо от “Всички души” и “Сърце тъй бяло”, но съм сигурна, че ще й харесат.

Първата е за преподаването в Оксфорд, много, много за Оксфорд и неговите донове, с една лека (Сервантесова, може би? Айде да не се правя на интелектуалка, но така ми напира да го кажа) ирония … въпреки всичко продължавам да обичам Оксфорд и да си повтарям мантрата.

Втората е за времето, в което е симултанен преводач за ЕС – може би някъде в Брюксел, не помня вече. Помня само тъгата на интимната връзка и ми идва да попитам като Ким защо всички връзки се скапват, но подобаващо на костенурка ще отговоря “Защото не сме се научили да обичаме. Има време.” Оттам помня само нещо като определение за изневяра – когато двама души поглеждат света от една възглавница, и като костенурка казвам, че не разбирам и какво е изневяра, дори не съм сигурна, че я има, макар че ми се е струвало, че ме боли от нея … поне теоретично … а възглавницата дали е задължителна предпоставка?

Хаз, липсваш ми. Надявам се, че прекарваш чудесно ваканцията някъде в/край Бургас, може би?

Категории: книги

За книгите

юли 12, 2008 · Вашият коментар

Витаминко попита дали си спомням книгите които съм чела или само усещането дали са ми харесали. Отговорих му, че по принцип не помня съдържанието на книги, като в същото време му казах за какво се разказва във “Вълшебната планина” на Томас Ман. Това е още по-странно поради факта, че след две години откак съм спряла да я чета, имам чувството, че мога да си спомня всичко от нея, въпреки че не съм я дочела, въпреки че е протяжна и антисъбитийна по стандартните представи.

Когато пиша ревюта, искам да примамя хората (не всички, а тези които наистина имат нужда) да прочетат книгите, но в същото време не искам да развалям удоволствието им от четенето. Винаги ми е трудно да преценя колко от съдържанието да разбуля. Един приятел казва, че предварителното познание за съдържанието не разваля удоволствието му от четенето, дори би могло да го усили, но това не успява да ме убеди да разказвам книгите, защото дори простото преразказване е някакъв вид интерпретация, тъй като не можем да избегнем избирателността. Обичам да извличам смисъла сама, а едва после да го “сверявам” с извлеченото (а може би сътвореното) от други. Ето защо обикновено чета предговорите (ако въобще ги чета) едва след като завърша книгата. Може би затова наскоро без да искам препрочетох “Дом на края на света” на Кънингам, като до поне 1/3 от книгата имах странното усещане, че съм я гледала на филм.

И все пак, мисля, че ми е нужно някъде да складирам кратко съдържание на книгата, за да мога да се подсещам коя книга коя беше. Това ми е важно, защото обичам да насърчавам хората да четат, като им препоръчвам не просто книги които ще им харесат, но такива, които същевременно ще им бъдат полезни – точно на тях, точно в тои момент. Теодора беше казала, че мога да стартирам своя терапия с книги – да ги предписвам като лекарства.

Точно затова ми е нужно съдържанието, но не искам да го складирам в блога си, пък и не се вързва с начина по който пиша – не съм почитател на фактите. Когато писах за “Името ми е Червен” и “Модерни времена”, изнесох фактологията в Уикипедия. Смятам да продължа да използвам У. по този начин.

Тези дни ще изследвам възможността http://bibliographia.org/ Чудя се дали е възможно да се копира съдържание от У. в Б. и обратно, както и разни други неща …

Категории: книги