Обидно е в L’EUROPEO да попадам на текстове, каквито уча децата да не пишат – с мъглява логика, недостигащи цел, с хвърлени като в супа факти, в излишен патос и прилагателни.
И все пак, това е чудесно списание, което разказва за неща които не знам. Продължавам да го купувам. Авторът-фаворит остава Иво Христов, чиито текстове се появяват и в Abitare 
Броят за 1968 – Пасков срещу моето поколение
Броят за любовта – добросъвестен преглед
Първи впечатления от Abitare … още недочетено
