полетът на костенурката

Качеството на прозата

януари 21, 2009 · Вашият коментар

Понякога хората оценяват качеството на прозата според степента й на реалистичност. Хората, обаче, виждат различни реалности. Племенницата ми, например, живее в реалност, която бих определила като сапунка; аз живея в архетипна приказка. Някои вярват, че водата може да се превърне във вино, а други вярват, че ако след няколко години съвместен живот хората се държат за ръце на улицата, просто се правят на влюбени.

В един роман Маркес разказва за момиче, което излиза на двора за да прибере изпраните чаршафи и се възнася с тях в небето. В интервю казва, че това е версията на майка й, а иначе момичето било избягало с някакъв войник. Маркес смята, че първата история е по-достойна да влезе в романа.

Както обяснява Кундера, романите служат за това да изследват различни сценарии за живота. Кой познава човешката природа толкова добре, че да бъде съвсем сигурен когато казва, че някои сценарии са фалшиви? Понякога те ни въвеждат в непознати за нас светове, и не разполагаме с никакъв инструмент за преценка, освен възможността да направим скок на вярата.

Comments

Категории: книги

Гледа ли Брад Пит и Кейт Бланшет?

януари 21, 2009 · Вашият коментар

Вярно е че плаках, но плаках и когато гледах откровено фалшивата и твърде евтиноамериканска Дрю Баримор в Music and Lyrics, така че моите емоционални реакции не биха могли да са критерий за качеството на филма.

Не е лош, защото е построен върху интересна идея – да се родиш старец и да се придвижваш към смъртта подмладявайки се. Но не е и нещо особено, понеже е плитичък.

Мислех че идеята е заета от “Изповедите на Макс Тиволи” – прекрасен роман, но се оказа, че идвала от разказ на Фитцджералд. Харесвам Ф., но не ми се вярва разказът да ми хареса повече от романа за Макс Тиволи, така че използва случая да препоръчам втория.

Чудя се защо след като намираме бебетата за сладки, намираме за тъжно любимите ни вместо в грохнали старци да се превърнат преди смъртта си в бебета. Да не говорим за това че е и доста по-практично – преобличала съм и бебе, и труп на възрастен.

Ако ли пък в старостта откриваме нещо достолепно, от което не бихме искали да се лишим, защо намираме за ужасяващо новородено да изглежда като старец?

Стареещ или младеещ човек вижда света все през собствените си очи … или поне така казват  ;)

Макс Тиволи на английски

Comments

Категории: филми