полетът на костенурката

Добросъвестна книга за родители

юни 23, 2009 · Вашият коментар

Често казвам, че никой не е станал пророк в собственото си село, но на практика все по-често откривам пророците си в своето село – в блогосферата, Фейсбук, Туитър.

Част от тях се опитват да бъдат добри родители и споделят откритията си. Сигурна съм, че от някои от тях някой ден ще издадат книги за родителството. Василена вече го направи с помощта на Горичка и издателство Ciela.

“Близо до бебето” е само 143 страници, но от нея научих много повече, отколкото от тлъстия том на досадника Д-р Спок, който описва проблеми и после съветва да се обърнем към специалист. Не пазя книгата на Спок и никога не бих я купила за подарък.

Книгата на Василена е успокояваща – напомня, че можем да се справим с отглеждането на бебе без да се разорим или да се превърнем в безпомощни пациенти. В същото време, обаче, напомня, че това е занимание, което изисква посвещаване на време и внимание, че аутсорсването и делегирането трябва да се обмислят внимателно, защото е твърде лесно да се успокоим, че отглеждането на дете е въпрос най-вече на пари, а накрая сметката да бъде уредена емоционално и физически от самото дете. Може би е по-добре книгата да се прочете ПРЕДИ зачеването.

“Близо до бебето” не предлага изобилие от подробни съвети, а отправни точки, които е задължително да имаме предвид днес. Оттам нататък добросъвестните читатели е добре да направят собствени проучвания в книги и сайтове, което ще бъде лесно – вече имат пътна карта.

Leave a Comment

Категории: книги

Ако знаеше молитвите на другите

юни 23, 2009 · Вашият коментар

Не е лесно да бъдеш снизходителен към родителите си особено ако се чувстваш наранен от тях. Още по-трудно е да живееш със знанието, че си наранил децата си, особено ако ти се струва че си можел да им го спестиш. Единственото изцеление за тези болки изглежда да е осъзнаването, че всеки винаги прави най-доброто, на което е способен в момента. Вместо да казваме, че Х е можел да постъпи така, а не онака, можем да помислим дали има хора които ИСКАТ да изберат по-лош сценарий от най-добрия.

За тези които не са се влюбвали по време на брак / връзка, напускането на партньора И децата може да изглежда като най-големия грях на света. За много деца решението да останеш не се брои за смекчаващо вината обстоятелство.

Не знам дали някога ще прочета класическата “Анна Каренина”, но се радвам, че прочетох малката “Молитвите остават” (Dualar Kalicidar) на Туна Киремитчи, написана в днешния век. В нея няма да откриете хладни обобщаващи разсъждения като моите дотук, а САМО диалог – между две жени, които се срещат през 21 век в “цивилизован повече от необходимото” град е Централна Европа за да си говорят на турски.

Едната е немска еврейка, прекарала най-хубавите години от младостта си в Истанбул (за да е далече от Хитлер), а другата е млада истанбулчанка, която учи в европейски университет в момента. Едната е чела “Анна Каренина”, а другата ще я прочете сега. Останалото е тайна ;)

Не знам турски, но преводът ми изглжда чудесен. Напомня ми ЛЕКО за стила на Ерик Еманюел Шмит.

143 стр., 6.99 лв., ИК “Труд”

Коментирай в истинския блог

Категории: книги