Тези дни eleni и майка й се заровили в съкровищата на тавана на стогодишната им къща. Ето какво се замислила тя снощи „А какво ще остане от мен след 100 години? До едно време ще има писма, картички, снимки, тефтерчета с рисунки и мисли… А после? Ще се намери ли някой пра-правнук хакер, който да успее да влезе в пощата ми, за да прочете любовните писма? Изненадах се с осъзнаването на това колко голяма част от следите, които оставям в последните години са в електронен вид. Ще знае ли някой от семейството ми след 100 години, че съм четяла блога ти с удоволствие, макар да съм коментирала рядко?“.
Аз пък преди малко в „Свеът е плосък“ на Фрийдман, четох за следния казус: баща поискал от Yahoo паролата на починалия си син, но му било отказано. Ето защо е хубаво, ако искаме да оставим електронното си наследство на някого, да намерим начин паролата ни да стигне до него след смъртта ни. Може би е време да си подготвим завещанията?
Моят син знае основните ми пароли, но може би е добре да оставя всичките в електронната си поща? А дали всички електронни следи които оставям са толкова ценни? Всъщност повечето не са. И дали за мен е толкова важно да оставя следи? Мдааа, бива да помисля по тези въпроси, след като достатъчно голяма част от живота ми е виртуална 
Всъщност веднъж мислих за това.
Вашият коментар
Категории: виртуална култура
В „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман чета за ниските заплати в „Уолмарт“. Не бих могла да нарека това експлоатация, защото никой не е задължен да започва или да остава на работа в „Уолмарт“. Вярно е, че много от служителите не са достатъчно квалифицирани за да намерят по-добра работа или да започнат собствен бизнес, но докато в Китай и Индия има много хора, които не са израснали в по-богати / образовани семейства, но успяват да се образоват, какъв по-точно е проблемът с тези деца на Америка?
Може би същият, който имаме с много от децата на България, които живеят доста по-удобно от повечето си връстници в Индия и Китай, но за разлика от тях не са мотивирани да учат.
Ето защо не намирам за несправедливо по-добрите работни места постепенно да се изместват в Индия, при отлично владеещи английски доста по-образовани и амбициозни младежи.
Ако нашите деца гледат твърде дълги часове предавания т типа на „Цената на истината“, „Биг брадър“ и сериали, ако в училище не им преподават добре и не очакват много от тях, ако вкъщи им повтаряме, че престъпниците, а не образованите имат шанс, индийците ли са ни криви?
Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог
Категории: бизнес · образование · работа
