полетът на костенурката

От данъци, заеми, от спечеленото от българи в чужбина, от чужденци, пребиваващи в България.

Теоретично данъци плащат всички, но заетите в държавния / общинския сектор всъщност не са истински данъкоплатци, защото на тях държавата хем дава, хем взема. Това, разбира се, не означава, че те не са пълноправни граждани на страната в моите очи. Но тук въпросът е за парите.

Та, колкото повече частен бизнес се прави в България, и колкото повече българи работят в чужбина и харчат / пращат пари тук, толкова повече пари ще има в държавата. Друг е въпросът как ще се харчат, но за да се харчат, трябва първо да ги има.

Ако следваме тази логика, мъдрите управляващи биха направили всичко възможно да създадат условия в България да има повече частен бизнес, да идват повече чужденци, и … ако това не сработи, повече нашенци да работят в чужбина и да пращат тук.

Едва ли последното е най-добрата идея, защото на пращащите ще им измрат възрастните близки, на които пращат, а и в един момент ще решат, че като живеят по-добре в чужбина, ще е по-разумно най-после да си вземат семействата там.

Тъй като чужденците идват най-вече като туристи или по работа, то ясно е, че отново опираме до укрепване на частния бизнес, така че въпросът е как се създават благоприятни условия за частния бизнес. Струва ми се, че така:

• лесни процедури (малко бюрокрация)

• по-малко корупция

• по-ниски данъци и осигуровки

• квалифицирани и желаещи да се образоват хора

Процедурите за бизнеса са трудни, защото по този начин се създава изкуствена необходимост от повече служители, както и условия за корупция. Ако се опростят, много хора ще загубят работата си.

Корупцията е свързана и с ниските доходи, но … най-вече с алчността. Свързана е и с липсата на смелост и солидарност сред тези, които може да решат да корумпират, но може и да не решат – т.е. с изборите, които всеки от нас прави – дали да мине по-бързо и по-лесно като плати или не. А алчността? Дълга тема.

Ако се намалят данъците и осигуровките … на пръв поглед съществува опасност в хазната да влизат по-малко пари, но първият поглед е достатъчен ляво-ориентираниет политици (независимо дали официално се зоват десни), които искат да преразпределят повече пари, да са против. Против ще бъдат и голям брой наети на работа, които си въобразават, че високите осигуровки един ден ще им гарантират по-високи пенсии.

А как се създават квалифицирани и желаещи да се образоват българи? С реформи в образованието, при които си отиват 30-50% от учителите, а на оставащите им се налага да работят здраво и да не спират да се образоват, за да не загубят новите си привлекателни заплати.

Освен учители и чиновници, прагматичните управляващи биха посъкратили и полицаи, а ако е възможно и военни.

Айде сега да видим каква подкрепа би получило от българите правителство, което:

• съкращава от работа огромен брой хора

• намалява осигуровките, а оттам и ‘гарантираната’ от държавата бъдеща пенсия

Никаква. Затова и никое правителство не предприема такива реформи. Никой не може да си позволи да е железен като Маргарет Тачър. Ето защо в България са малко реално печелещите, а много заетите в публичния сектор. Ето защо малко от вторите ще преминат към редиците на първите. Ето защо на знаещите и можещите им писва да носят бремето на глупава политика и нежелаещи да пораснат сънародници. И си тръгват.

Когато получаваш по-малко отколкото искаш, обикновено си склонен да смяташ, че шефът ти е стиснат егоистичен изверг или некадърник, или и двете. Дали си прав във всички случаи?

Нека разгледаме случая, в който работиш за бизнес-организация.

За да вземаш добри пари, освен доброто желание на шефа, трябва да има и пари. А това дали ще има пари, не зависи изцяло от шефа.

Възможно е фирмата да предлага чудесен продукт / услуга на чудесна цена, но въпреки това, печалбите да не са големи. До тази ситуация може да се стигне благодарение на всевъзможни причини, дори и на събития, които се случват на другия край на света. Понякога, например, рязко поскъпва някаква суровина / услуга и пр., и ако продължаваш да продаваш на същата цена, печелиш по-малко. Могат да се случат хиляди независещи от шефа ти неща, и той при всичката си кадърност и добронамереност да разполага с по-малко пари, и да се наложи дори да ти намали заплатата.

Какво ще направиш ти в този случай? Най-лесното е да обявиш шефа си за гадняр и некадърник. Ако имаш избор да се преместиш на друга работа, би ли останал да помогнеш на шефа си да преодолее кризата, като работиш повече за по-малко пари?

Понякога всичко върви чудесно, но изведнъж промени на пазара / нови научни открития и пр., налагат промени в начина на работа. Може да се наложи служителите да научат много нови неща, работата им да се усложни, само и само фирмата да остане в бизнеса. В такава ситуация на шефа ти му се налага да купува ново оборудване, да инвестира в обучението ти – т.е. налага му се да харчи много, за да не излезе от играта, което за теб би означавало да останеш без работа.

Ще останеш ли лоялен към шефа? Ако нямаш избор и се налага да останеш, ще се напъваш ли да работиш повече и да учиш бързо за същите пари, или кротко ще саботираш работата, понеже смяташ, че е справедливо да работиш за толкова, колкото ти плащат?

Светът днес се променя много бързо, и милиони хора всеки ден се оказват в ситуациите, които описах. В зависимост от решенията, които вземат, фирмите, за които работят, процъфтяват или фалират. А това се отразява на живота на много други хора – например на тези, чиито заплати зависят от държавния бюджет, който пък зависи от събраните от фирмите данъци, които, на свой ред зависят от печалбите на фирмите, а печалбата на фирмата донякъде зависи от теб. Схващаш ли колко всъщност?

Въпросите дотук не бяха риторични, но ако така ти се е сторило, ето ти

АНКЕТА (дилема):

Свестният ти шеф, който досега ти е плащал добра заплата, има сериозно проблеми. Има известен шанс (но не и гаранции) да се измъкне от кризата, но за това ще му е нужна твоят помощ. Нещата са толкова зле, обаче, че ще се наложи да работиш доста повече за по-малко пари, без възможност да вземеш годишния си отпуск. В същото време конкурентът му ти предлага чудесни условия на работа и заплащане.

Ако семейният ти бюджет може да го понесе, но все пак ще се наложи да поживееш доста по-скромно и да пропуснеш почивката си, а работата ще е доста повече, ще останеш ли да подкрепиш шефа си или ще отидеш при конкурента и ще запазиш / подобриш стандарта си без да се претрепваш от работа?

Разбира се, можеш да се включиш в сходна дискусия при Марфа.

Ще се радвам още повече, ако отделиш време да се обосновеш

Оставям настрана будистката етика, за да проговори будистката прагматичност. И изобщо нямам намерение да се заяждам с Г-жа Банева.

Биоразнообразието, освен всичко друго, означава генно разнообразие. А за какво ни е генното разнообразие? За какъв Х са ни нужни повече видове гени? За да можем от тях да създаваме нови видове, от които се нуждаем. Ако сравним с конструкторите Lego, би предпочел да имаш не само жълти тухли, нали?

Оставям настрана спорните генно модифицирани храни, които могат да решат завинаги проблема с масовия глад, да заменят скъпи ваксини и пр.

Става въпрос за всевъзможни други приложения, които карат учени, икономисти, политици, и бизнесмени  да говорят за “биобазирана икономика”. Представи си “биорафинерии”, построени в близост до земеделски райони – фабрики, които произвеждат какво ли не (включително толкова важните за икономиката и колата ти горива) от отглежданите наблизо растения. Растенията не са изчерпаем източник като нефта, а освен това, биорафинериите ще създадат още работни места, в райони, където преди е имало единствено слабо-развито земеделие. Представи си икономически ефективно земеделие в някоя бивша пустиня.

Та, за да създадем полезни за нас видове, ни е нужно разнообразие от гени: един ген от този вид ще кара растението да пониква и узрява бързо, така че да имаме по няколко реколти на година. Друг ген ще го прави издръжливо на студ / жега / суша / плесени и т.н. Спомни си приказката за Джак и бобеното зърно ( Jack and the Beanstalk).

Всеки ген е ценен, понеже може да послужи за разрешаването на специфичен проблем. В същото време, нито един ген не е по-ценен от друг в абсолютен смисъл. Жегоустойчивият е ценен за африканците, но е безполезен за ескимосите.

В тази връзка ми е много забавно, когато хора с определени политически възгледи решават,че гените на една човешка раса са по-ценни от тези на друга. Това ги подтиква да се погрижат за чистотата на расата / нацията. Резултатът е еднакви хора, които можеш да облечеш в еднакви униформи и да обучиш да набиват еднакво крак. В което, разбира се, едни откриват своебразна красота, а други не – всеки си има право на лош вкус.

Още по-забавно е, че някои от радетелите за чиста нациа се гордеят с дългата си история, която в съчетание с кръстопътната география, е позволила повече от хиляда и триста години всевъзможно племена да осъществяват кръстосано оплождане, с което, същите тези горди националисти обясняват своеобразния гений на етноса си.

Още, още по-забавно ми е, когато някои от тях поставят този гений на второ място в света – след гения на група, която е известна с ограничеността на генофонда си, а в някои среди и с това, че в идеалния случай трябва да бъде унищожена. Що, бе, господа? Толкова ли е страшно да кръстосаш гени с гений?

Айде по-малките измежду вас да слушкат не само в час по България, но и в час по Биология. Току виж изобретили някои биотехнологично чудо, което ще замени циганите с друга суровина и ще изведе родната козметична промишленост на светлинни години пред френската. А внуците ви ще са по-благодарни на вас, отколкото на Хан Крум, Бойко Борисов и Хитлер взети заедно.

P.S. Хуманитаристите могат да се упражнят в разсъждения за културното многообразие.

възкликна умилително на излизане от работа една от стотиците служителки в нашия общински съвет, когато забеляза новата будка за вестници и цигари отсреща.

Рядко виждам чиновници, защото в общината рядко ме допускат, а в останалите чиновнически Меки може и да ме пускат, но пък аз нямам време да ходя, пък и поводи рядко имам. Предполагам, обаче, че повечето хора ги посещават, затова се налага да имат толкова много служители. Затова им строят и още големи сгради – на здравната каса, НАП, сега преустройват още една голяма сграда, за да разширят полицията, и я свързват със съседната с някаква конструкция, подобна на пирамидата пред Лувъра.

В нашия град хората се реализират не само като чиновници и полицаи, но и като чистачки. От Бюрото по труда ми казаха, че това е една от най-търсените професии в града. Не е лесно да намериш такава работа, особено ако не си образован. Конкуренцията е жестока. Наскоро спретната чиновничка кандидатства за необявена чистаческа позиция за заплата от 20 лева месечно, като се опита да измести дългогодишната баба- титулярка. Мой приятел, чието офисче бабата чисти от години, ми разказа, че все пак от любопитство решил да поговори с напористата кандидатка. Питал я дали 20 лева на месец я удовлетворяват, и дали, като образован човек, не би искала да си намери по-добра работа. Никога не й било минавало през ума и нямала желание, но и той нямал желание да уволни бабата, и никога не му било минавало през ума.

Тук е изключително трудно да намериш работа. Предполагам, че учениците ми, които не успяват да спечелят големи стипендии в САЩ и решат да останат една година тук и да пробват пак, са големи късметлии. Обикновено им предлагат работа от няколко фирми, без да искат от тях да имат опит. Само защото знаят английски и могат да работят с Word и Интернет, и изглеждат достатъчно интелигентни да се научат да работят с още някоя програмка. Късметлии, наистина. Позмавам доста хора с дипломи за висше образование и завършени курсове по английски и компютърна грамотност, че и стаж, и нямат тоя късмет.

Чиновниците може да изглеждат детински усмихнати и щастливи когато излизат на поредната почивка или тръгват от работа в 5, но то в защото до този момент с радост и всеотдайност са работили – един вид медитация. Но после, като се приберат, ги притиска тежкият живот в скапаната държава. Включват телевизора, и мрачната действителност ги блъсва.

Тогава си спомнят ония времена, в които България имаше развита индустрия, хората имаха работа. Разбира се, голямата част от хората днес с удоволствие биха работили в заводите – усърдно като китайци, ама пусто, няма заводи. Иначе имаме добре подготвена работна ръка – технически грамотна, в крак с новите технологии, постоянно самообразоваща се и любознателна.

За съжаление, световната конспирация има други планове за българите – да слугуват на Европа. И така ги зомбира, че вместо да си предлагат услугите на голямата индустрия, например, те започват да берат маслини или да проституират, или, разбира се, да мият чинии (последното е доста разпространена професия за българи на Запад. Предполагам, че се извършва ръчно.)

И в нашия град има индустрия, но явно е нелегална, защото никой не говори за нея. Виждала съм, че в края на града се произвеждат, например, големи метални неща, които изглежда да имат нещо общо с голямата индустрия, но там, вероятно, работят китайци. Нелегално.

Това, за което всички знаем е шивашката лека промишленост. Тук се шие доста, и от цялата страна идват на пазара в Димитровград да купуват на едро. Този бизнес, обаче, също има проблеми. Мой приятел непрекъснато търси шивачки, и по моя преценка им плаща добре. Доста от завършващите техникума, обаче, отиват в университет или стават продавачки и сервитьорки, защото е по-престижно. Той смяташе, че ще може да наеме почасово учителки, но те са много изморени вече следобед, и нямат сили за още 4-5 часа. Пък и нямат време, защото, предполагам, проверяват домашни, подготвят уроците за следващия ден, учат английски и усъвършенстват компютърните си умения.

През лятото, част от младите хора отиват да работят в морските курорти. Там се очертава да се отварят все повече работни места, защото се строят все повече хотели. Огромни хотели. Има още доста място, което може да се застрои. България става все по-желана туристическа дестинация, въпреки опитите на европейската бюрокрация да осуети нашия напредък с разни измислени екологични изисквания.

Те и образованието ни се опитват да съсипят, обаче ние няма да им се дадем така лесно. Нашите деца не са тъпи като техните. Повечето отиват в университет и го завършват. А после вземат още няколко дипломи. И ония точно затова не искат да ни признават образованието, понеже е много по-добро от тяхното, ама за нас е отредено миенето на чинии.

Те и селското стопанство разсипаха. Орязаха ни пазарите. Чувам, че това лято хората не можели да си продадат тиквичките. Хем не са скъпи като ония, “органичните” зеленчуци, ама … мафия! България има хубав климат и плодородна земя. Трябва да се развива земеделието. Някои разправят, че нямалко кой да работи на полето, защото вече няма ученически и студентски бригади, пък и армията стана професионална. То ще се намери кой, ама, на, разсипаха го!

Някои разправят, че сме били зле, понеже не сме били предприемчиви. Какво да предприемаме? То след работа нямаш сили, пък и някой ще те остави да предприемаш. Мафия! Може някое магазинче за дрехи, GSM-и, злато – това върви. Щото хората тука имат вкус – и се обличат добре, и изглеждат добре.

Абе тука е животът! Виж кафенетата и кръчмите! Къде ще го видиш това навън, а?

-    Представяш ли си ако трябваше да плащаш на родителите си за това, че са ти сменяли памперсите, че са те научили да говориш и да акаш в гърне? А колко щеше да ти струва пазаруването, готвенето, сервирането, отсервирането, миенето на чинии, чистенето, придружаването до лекаря / училище? А превързването на порязания пръст и избърсването на сълзите?

-     Може би това е сметката която те плащат заради удоволствието/глупостта да не използваш презерватив.

-    А каква сметка плаща американецът, който прекъсва вечерята си и хваща самолета за да помага на засегнатите от цунами в Азия? А твоята банка плаща ли ти за това, че сам си теглиш парите от банкомат? А данъчните плащат ли ти за да попълниш сам данъчната декларация?

(Докато чета “Революционното богатство” на Алвин и Хайди Тофлър)

Не си падам по тестове. Повечето са плитки и банални.Има, обаче, тестове, които намирам за дълбоки, интересни и полезни.

Повечето хубави тестове и интерпретациите по резултатите от тях се плащат, но можеш да намериш и безплатни тук-там.

За какво биха могли да бъдат полезни? Кои са лудите, които плащат за тях?

Нарастващ брой работодатели използват такива тестове, за да подбират персонал, а може би и за да преценят какво да възлагат на служителите си. За първото знам със сигурност.

Все повече хора си правят такива тестове не само за да ги прикрепят към CV-то си като си търсят работа, но и за да си изяснят с каква работа да се захванат – в какво биха били добри и какво би ги направило щастливи. А ако обичаш работата си и си добър в нея, това означава, че ще си търсен и добре платен.

Предлагам тестове, разработени по теориите на Юнг, по-известни като тестове по метода на Myers – Briggs, за определяне на психологическия тип.

Предлагам ти един тест ( на английски), който съм правила миналата година. Направих отново и мисля, че получих подобен или същия резултат. Във всеки случай, мисля, че ме описва доста добре.

Когато отговориш на всички въпроси и получиш резултата, отдели време да кликнеш върху линковете с дългите интерпретации, които, вероятно, ще те опишат доста добре - например така и така. За мен имаше няколко линка, някои от които ме описват надълго и нашироко, а един от тях ми предлага подходящи за типа ми професии.

Така че, не гледай само процентите преди да затвориш страницата.

* Велян каза, че тестът е # 1. Тъй като изгубих страницата, която показва процентите, ето моите: Introverted 44%, Intuitive 75 %, Feeling 62 %, Perceiving 22 % Дано Велян си намери неговите, ако не … да направи теста пак

INTRO

Помагам на ученици, които искат да учат в университети, предимно в САЩ, от 10 години. Някои от тях влизат с огромни стипендии в много селективни училища, други в не толкова селективни, с не толкова големи стипендии, на някои стипендиите са недостатъчни, на други символични, а някои дори не ги приемат. Важните фактори тук са много. Днес ще разгледам един от тях, който, според мен е основен и се отнася не само за кандидатстването в САЩ, но и за успеха изобщо. Както казва един някогашен ученик, който в момента завършва Харвард, най-важното не е дали си учил в Харвард или в Харманли, зависи какво ще вземеш със себе си като завършваш.

Смятам, че човек не би могъл да постигне истински успех в каквото и да е начинание ако не вложи сърцето си в него. А може ли човек, който се страхува да не се мине да даде цялото си сърце? Да се минеш, означава да вложиш усилия, които после да не доведат до желания резултат. Да се минеш, означава и да вложиш повече усилия, отколкото са били нужни за постигането на резултата. Първото идва когато нямаш достатъчно вяра, че резултатът е възможен. Второто идва когато си стиснат и мързелив (откъде идват стиснатостта и мързела е друга тема).

ВАЖНОТО

Повечето ученици, които познавам в Хасково, живеят в златна среда – родителите им получават средни доходи и са средно щастливи, смятат се за средно талантливи – всичко е нормално.

Повечето деца от средните семейства тук израстват с убеждението, че не могат да надскочат средата си, че няма да постигнат нищо повече от родителите си, защото тези, които постигат много повече са мошеници, бандити и връзкари, и тук-там някой гений като Айнщайн или Моцарт (ако емигрира). На тези деца им липсва положителната мотивация – хубавото нещо, към което да се стремят. Как да се стремиш към нещо като смяташ, че е невъзможно да го постигнеш? Да се опитваш, значи да се минеш.

В златната среда на децата им липсва и отрицателна мотивация – тази, която има Месут, който наравно с родителите си обработваше декари тютюн и лятно време ръцете му бяха подути и кафяви, или тази, която имаше Ленчето, която ставаше в 5 сутринта, за да дойде на училище в града, а след училище се грижеше за растения, животни, болен дядо, братче, домакинство, и за да си плати таксата за TOEFL си отглеждаше и продаваше тикви, мотивацията на Никола, който остана без баща много рано, и се научи да поправя компютри, и работеше не само през лятната ваканция, ами целогодишно.

Месут, Ленчето и Никола знаят, че нещата, които ползваш всеки ден не са даденост и че ако не работиш за тях, скоро няма да ги имаш. Децата от златната среда не знаят това. Те не могат да си представят, че някой ден може да нямат покрив над главата, отопление, нови дрехи, мобилен телефон, пари за пломба на зъба и т.н. След като са убедени, че е невъзможно да живеят по-зле отколкото сега, за какво да се притесняват? Спокойно! Мама и тате не си дават много зор, но имаме всички тия неща. (Някои мама и тате наистина не си дават зор, но все още ги държат на работа; други си дават зор, ама защо да затормозяват децата си.) Ако така и така ще имаш тези неща без особени усилия, тогава защо да ги полагаш? Да не си луд да се минеш?

Опитвам да покажа на децата, че светът не е само това, което може да се види в центъра на Хасково – хубави нови магазини и коли; най-скъпите неща са за мошениците, бандитите и връзкарите, а не толкова скъпите са за нормалните хора. Понякога казвам на децата, че не е нужно на отидат до Руанда за да видят умиращи от глад хора. Дори не е нужно да се ходи в северозападна България, за да се види трайна безработица. Хора са умирали от глад и в нашия блок, на Раковска, през два етажа.

Не е нужно да отидеш отвъд океана за да срещнеш хора, които не са Моцарт или Айнщайн, но изкарват добри пари (да речем няколко пъти повече от мама и тате) дори без да имат собствен бизнес или започват собствен бизнес без мама и тате да им помогнат с голяма сума пари, без връзки и без да крадат и убиват. Можеш да отидеш в София.

Обикновено давам примери със себе си, своята работа, начина, по който си вадя парите и т.н. Но не знам дали това е достатъчно. Аз се появявам в живота на тези деца веднъж седмично. През останалото време те живеят в златната среда. А и аз не изглеждам като нормален възрастен, та не знам доколко може да ми се вярва.

Мисля, че в Блогосферата има доста хора, които биха били добър пример за моите деца. Искам да попитам дали има желаещи, от които да взема интервюта. Тези материали ще бъдат достъпни не само за моите ученици ако събера и подредя добре в сайтче.

OЧАКВАМ ОТ ВАС

Очаквам коментари, както и връзки към вашите блогове, в които някак отговаряте на започнатата днес от мен тема. Ето това можем да направим за децата на България.

* картинката взех от сайта на Кобра

Comments

“Ние създаваме материални блага, другарко”, каза възрастният работник – ученик във вечерната гимназия на младата неопитна учителка. (Гледал ли си “Най-добрият човек когото познавам”?) После другарката обиколи работните места на учениците си и се увери, че те с ръцете си създават материалния ни свят, че някои дори всеки ден си рискуват живота, докато копаят в мините, рушат или строят сгради, коват горещ метал и т.н.

Погледнато от тази страна, претенциите на учителката към учениците й – да идват навреме и с написани домашни – изглеждат смешни. За какво им е на тези мъжаги да пишат съчинение? За какво ни е и на нас те да го правят?

Когато преценяваме нещо, все повече се фокусираме върху полезността. На първо място стои въпросът колко пари ще ни донесе или отнеме, както и дали ще направи живота ни по-удобен, дали ще ни затрудни и колко, дали ще ни помогне да забравим временно за проблемите си, дали ще ни отърве от скуката, как ще изглеждаме в очите на другите. Имаме си малък набор от готови отговори и не търсим другаде. Така е по-практично – по-лесно, по-удобно, не се губи време.

Вчера ми се прииска да рисувам пеперуди. Айде сега да измерим полезността на това занимание с готовия удобен набор:

-         Ще изкарам ли пари?

-         Нито стотинка. Даже ще похарча за материали.

-         Ще стане ли животът ми по-удобен?

-         Не. Даже ще ме позатрудни – да  намеря материали, а после да почистя и прибера.

-         Ще ми помогне ли да забравя проблемите си?

-         Може би. Но ще се изнервя, че не се получава както искам, и ето ти – нов проблем.

-         Ще ме отърве ли от скуката?

-         Откъде да знам? Ако беше толкова забавно, доста хора щяха да го правят.

-         Здравословно ли е?

-         Амиии … не е като да потренираш. Не виждам с какво може да е здравословно.

-         Ще изглеждам ли после по-добре?

-         Не. Даже ще изгубя време, в което мога да отида на козметик.

-         Какво ще си кажат хората?

-         Че съм странна.

-         Струва ли си времето, парите, нервите?

-         Не, по-добре да си облека нещо, да седна с някого на “Егоист” и да поразпусна с някоя клюка докато зяпам хората.

Ето така мериш хиляди неща, които не си опитвал или пък от които имаш неприятни училищни спомени. Ползата е нулева или съмнителна. Милиони хора не могат да грешат! По-добре да побачкаш здраво и после да си харчиш паричките като  нормалните хора.

Как да изкарам парички? По начина, по който го правят всички нормални хора. Милиони хора не могат да грешат!

Ей, пич, да не би милионите хора да са милионери? Аз обичам да правя безполезни неща. Вярвам, че по този начин няма да се затрия. Не изключвам възможността да стана милионер.

Още ли вярваш в баснята за щуреца и мравката? И какво? Да не би да те кефи стиснатата спечена мравка?!?

Ей сега прочетох поста на Петър за комунизма и оставих коментар. После толкова много си харесах коментара, че реших да го постна тука за поучение.

Че съм комунистка, комунистка съм, понеже съм убедена, че човек за човека е брат и хората трябва да се грижат за хората. Не съм фен на социалния дарвинизъм, както мисля, че се казва онова за оцеляването в джунглата, а другите да го духат.

Ама ето какво написах като коментар на статията на Петър за комунизма. Напълно съм съгласна с Петър. Ето:
хахахахаха! току що майка ми беше на гости и се разговорихме за политика и икономика. възмущаваше се, че управляващите искали да внасят работници от азия ( де да знам аз, като не ги следя).

“ми хубаво”, викам, “то иначе няма кой да работи”.

а тя казва, “ами за нашите хора няма да има работа”.

“нашите хора не искат да работят, мамо. работа има”.

“да, ама за колко пари?”.

“за колкото повече пари е работата, толкова по-трудно се намират хора”.

а тя, “хм, ами ти защо не си намериш такава работа?”.

“а ти знаеш ли колко получавам?”.

“не”, каза тя.

“е, да съм се оплаквала някога?” питах аз.

 *

Ако мама можеше да ползва интернет, щеше да разбере колко струвам.

(Сива съм, сива, юначе)

Представям свръхопростен модел на пътя на парите на честните данъкоплатци. Представи си, че държавата взема плосък данък от 20% от всичко, което спечелиш. Представи си, че всеки си плаща данъците. Ето какво се случва след известно време със спечелени от тебе 100 лева:

От спечелените 100 лева даваш на държавата 20 лева (20%). Остават ти 80 лв. Купуваш нещо за 80 лева, а този, който е спечелил 80 лева от теб, дава на държавата 16. Остават му 64 лева. Той си купува нещо, продавачът дава на държавата 12.80, за да му останат 51.20 лева. И така нататък.

Разбира се, данъците не се плащат точно по този простичък начин, но ако държавата иска да облага с данъци всичко, което получаваш, и ако всички си плащат данъците, то след известно време, всички спечелени пари отиват в държавата.

Разбира се, в днешно време не всеки плаща данъци, но доста хора го правят. Това означава, че в държавата влизат пари. Държавата взема и външни заеми. По проекти се печелят още пари, част от които се вливат в бг икономиката, а оттам и в държавата.

Не знам колко са тези пари. Нямам време да следя какво се случва с парите, които давам на държавата. Нямам и желание. Ето защо не смея да изразявам крайни мнения по отношение на държавата. Струва ми се, че държавата не ги управлява по най-добрия начин. Най-лесно за мен е да не я осведомявам за всичките си доходи.

Тези размисли ме споходиха тази сутрин докато обмислях дали да не регистрирам някаква неправителствена организация, чрез която да осигурявам финансова и друга подкрепа за частните си благотворителни начинания. Ако някой от вас реши да ги подпомогне, ще иска отчетност. Ако дейността ми е прозрачна за държавата, тя ще иска да вземе част от парите. А какво прави тя с парите, които трябва да служат за да помага на хората, на които аз помагам? Какво правят платените служители на държавата? Например социалните работници и учителите? Предполагам, че част от тях си вършат съвестно работата.

След малко имам среща с Грозданка, за да й дам 50 лева. В края на месеца няма да кажа на държавата откъде съм взела повече от 200 за този месец, за да ги дам на семейството от с. Подкрепа. И семейството от с. Подкрепа ще си трае как 18 души са успели да оцелеят законно с парите от детски на 7 деца този месец.

Може би няма и да питам какво включва длъжностната характеристика на социалните работници от социални грижи и бюрото по труда. Вероятно не и това да обикалят строежите и да се опитват да намерят работа за двама неграмотни мъже, не и това да се чудят как точно да организират ограмотяването на голямо семейство, как да обучат няколко млади ромски жени да си вадят хляба с нещо различно от просия, проституция и вдигане на тежки предмети.

Чакам да стане готов разсадът и моите хора да почнат обичайната си работа. И да спрат да кашлят, понеже когато са здрави, не се оплакват. Хубаво нещо е пролетта. След някой и друг месец освен картофи и моркови, може да се хапват и домати. Йеееее!