Искам да се запозная с теб, но не искам да те притеснявам и да ти губя време. Ето защо моля да се представиш тук – така както ти харесва – ако искаш, простонапиши име или ник, остави девиз или емотикон, или стихче, или пиши повече за себе си – къде си, на колко години си, какво обичаш. Ако искаш пиши дълго, а ако искаш пиши кратко. Остави линк към блог или нещо друго твое в Интернет – каквото и да е.
Остави тук толкова колкото искаш. Ако искаш да ми кажеш и нещо тайно, напиши го в мейл (lyd.studentsв gmail.com), но все пак остави нещо тук – ако искаш
Това са рози, които бих искала да имат край домовете си всичките ми добри учители и колеги, всички бъдещи добри учители.
Всеки, който е призван и обича хората, който вярва, че има още много за учене, е или ще стане добър учител. Който не става за тази професия, се надявам да намери призванието си.
Нека си спомним днес за всички добри учители, които сме имали и да намерим сили да бъдем снизходителни към всички, които не са били достойни за тази професия.
Благодаря на Невенчето за прекрасния подарък. Това е най-полезният подарък, който съм получавала в близките години.
Чела съм доста обемиста биография, тъй че когато гледах филма Iris (по книга на съпруга й), бях озадачена да видя Айрис единствено като млада жена с многобройни любовни връзки, и като старица, потъваща в мрака на Алцхаймер. Сякаш Айрис не е била гениален писател, автор на 25 романа и 4 книги по философия (не броя статии), отличен преподавател по философия в Оксфорд, обожаван лектор от двете страни на океана, DBE. Сякаш Айрис не е била мъдър и обичащ и грижовен приятел и ментор на десетки хора. Поне стана ясно, че е lovable. Както и да е, намерих оправдание на филма, който сам по себе си е чудесен … филм. Но фактът, че Кейт Уинслет ( в ролята на младата Айрис) била толкова заета, че така и не прочела и една книга от Айрис е …
Благодарение на филма, както и многобройни статии, Айрис се превърна в клише.
В книгата, която току що прочетох, няма хронология на живота й. Повечето факти на които биха се спрели традиционните биографи са пропуснати или само маркирани. Дори повечето страници разказват за други хора, с някои от които Айрис дори не се е срещала. Доста място е отредено на самия биограф. Точно заради това тази книга е любимата ми биография.
Тя показва обкръжението на Айрис, част от което е самият биограф, както и реакциите на това обкръжение спрямо всичко свързано с Айрис.
Авторът е откровено субективен – също като мен, когато пиша за филм или книга. В същото време имах чувството, че бих написала същата биография за Айрис – на базата на фактите, които съм чела, но най-вече на базата на книгите й. Единствената разлика щеше да бъде липсата на лични анекдоти, както и фактът, че Айрис не е помолила точно мен да пиша за нея. Тогава откъде идват толкова много съвпадения? Биографът предполага, че тази Айрис, която е познавал, е тази, която е позната на читателите, но не и на кинозрителите.
Всъщност нужно ли е да знаеш факти от живота на някого, за да смяташ, че го познаваш? А знаенето на факти означава ли, че го познаваш? И все пак точно този биограф пише онова за клюките.
От последния постинг на Илла попаднах на една статия на Владимир Трендафилов във вестник Култура. Засега съм прочела половината, понеже е много дълга и става въпрос за много неща. Ще ми се да бяха няколко отделни статии, ама знам ли каква е политиката на вестника
Оставям си тука линкче към нея - ей така - в чест на Владимир Трендафилов.
Имах удоволствието преди мнооого години като студентка да поработя 2 дни с него над малко английска поезия. Радвам се, че случайността ме накара единия ден да отида до университета (понеже рядко ходех), а на следващия ден отидох съвсем съзнателно, отлагайки някои работни ангажименти.
Направих го, защото Владимир Трендафилов ужасно ми хареса. Напомняше ми на Оскар Уайлд с дълга коса и гуменки. Жалко, че не можах да открия такава негова снимка. Жалко, жалко, че вече не преподава, както разбирам от тази статия. Надявам се, че това, с което се занимава сега му харесва много, и предполагам, че хората, с които работи го харесват.
Благодаря за чудесните два дни в началото на 90те в Шумен! They made a difference.
Благодаря на всички, които участват в протестите, които отразяват протестите в блоговете си, които разпространяват информация за предстоящи събития, които дават правни съвети и т.н.
Признавам, че ми е трудно да повярвам на очите си какво се случва в България днес. Мислех, че съвсем е заспала. Браво, браво на всички, които участват.
Не съм разгледала всичко по темата, затова и не знам дали вече не е направено това, което предлагам, но ми се струва, че не е. Ето скромното ми предложение:
Протестни шествия има, но … както казват, София не е България. Не всеки има възможност да се включи в шествия, но всеки може да се подпише в петиция. Не всеки има интернет, за да подпише електронна (направена ли е вече и къде е?). Затова в много населени места може да се започне подписка.
Освен класическите масички с табели, които съм виждала в центъра на Хасково, може да се започне подписка като се обикаля насам-натам. По организации и фирми, по кафенета. Знам, че е досадно, но … ето какво могат да правят скучаещите ученици през лятото.
Ако Пейо има време, нека драсне някои бързи указания какво е нужно за да се направи подписка. Ако може някаква “сламка”, както казват адвокатите
Благодаря на всички, които досега работят по въпроса. Благодаря на всички, които ще се включат.
Ето и малко полезно инфо за провеждането на протестни действия - за тези, които може да не четат Пейо.
Моля, коментирайте в този блог, за да не се разпиляват коментарите и полезната информация. Благодаря!
В неделя поръчах по интернет книги, които не се надявах да се намерят. Едната е издадена 2000, а другата 2002 година. Не вярвам да са били в голям тираж. Мислех, че ако ги получа, ще е следващата седмица. Преди минути ги донесе куриер.
Благодаря на всички, които ще отговорят на въпроса!
Не че вчера не го google-нах (доста вяло, че ми се спеше), признавам, обаче няма как да открия отговора на два въпроса, които някак ме глождят:
1. По-важният е дали Пейо навсякъде носи мечето си.
2. Не толкова важният е дали Пейо е шефът на Кольо, за когото Теодора каза “Кольо имал много готин шеф, бла-бла”. Тва пък не знам защо искам да го знам.
* картинката е от блога на Пейо. Много ясно, че това е мечето, което е модел на серията “99 ways to die”
Благодаря на Бет Мидлър за чудесното изпълнение на тази песен и на ролята и във филма РОЗАТА. Бих го гледала пак сега, след половин живот
За по-малките: това е филм по мотиви от живота на Джанис Джоплин, която много обичам.
“The Rose”
Some say love, it is a river
that drowns the tender reed.
Some say love, it is a razor
that leaves your soul to bleed.
Some say love, it is a hunger,
an endless aching need.
I say love, it is a flower,
and you its only seed.
It’s the heart afraid of breaking
that never learns to dance.
It’s the dream afraid of waking
that never takes the chance.
It’s the one who won’t be taken,
who cannot seem to give,
and the soul afraid of dyin’
that never learns to live.
When the night has been too lonely
and the road has been to long,
and you think that love is only
for the lucky and the strong,
just remember in the winter
far beneath the bitter snows
lies the seed that with the sun’s love
Надявам се, че това, с което се занимава сега му харесва много, и предполагам, че хората, с които работи го харесват.
