полетът на костенурката

Може и да не е първият, но е първият попаднал в полезрението ми, а и засега единствен.

Възхищавам се на този господин, дядо на четирима внуци, който казва, че се занимава с “детски инженеринг” :)  и не прави нищо от онези неща, в които една блогърка (аз, тук) обвинява (така твърди той в блога си)  пенсионерите.

Благодаря за този блог. Благодаря и че бях спомената в него Досега не съм се радвала толкова като ме споменат в нечий блог.

И винаги се радвам на хора, които нямат кабелна, но пък имат блог

Това момиче ме кефи.

Не знам откога е в блогосферата, но на мен ми се струва, че е от днес.

Пише хубаво, снима хубаво, рисува хубаво, а на мен ми става хубаво на душата

Казва се Бистра. Студентка в СУ, може би филология.

*Позволих си да взема снимката от блога й

Благодаря на д-р Стратев и колегите му от едно от пловдивските АГО-та, които, без да имам направление, ме приеха за операция през 2001 година. Нямам идея как се оправиха със здравната каса тогава – казаха, че ще се оправят. Никой от тези хора не ме познаваше. Никой от тях не поиска пари и не пожела да приеме.

При операцията се оказало, че в Хасково съвсем са объркали нещата и всъщност нямам странен гинекологичен израстък, а спукан апендисит. Та веднага са повикали хирург да довърши операцията.

Благодаря на д-р Богданов, хирургът, който довърши операцията и бдеше над мен денонощно, дори и от дома си по телефона. Знам, че този човек вземаше към 300 лева заплата, въпреки дългия си стаж. Нямаше ръчен часовник, с който да засича клизмите и пр. Откраднали му го от едно шкафче в стая на пациенти. Ето защо исках да му подаря ръчен часовник. Не го прие, защото се бил заклел пред Бога и пред Царя от изстрадалия български народ да не взема пари (точно така се изрази).

Не пиша това, защото в Хасково би звучало като виц, а за да благодаря на тези хора.