полетът на костенурката

Искам да се запозная с теб, но не искам да те притеснявам и да ти губя време. Ето защо моля да се представиш тук – така както ти харесва – ако искаш, просто  напиши име или ник, остави девиз или емотикон, или стихче, или пиши повече за себе си – къде си, на колко години си, какво обичаш. Ако искаш пиши дълго, а ако искаш пиши кратко. Остави линк към блог или нещо друго твое в Интернет – каквото и да е.

Остави тук толкова колкото искаш. Ако искаш да ми кажеш и нещо тайно, напиши го в мейл (lyd.students в gmail.com), но все пак остави нещо тук – ако искаш

Мерси! Много ще се радвам

Пиши ето ТУК 

картинката е от сайта на Даниел. Ако ти харесва, виж тук.

Когато съм наясно с нещо и искам да го обясня на друг, логично е яснотата на аргументите ми да бъде най-важното. Достатъчно ли е да говориш ясно и логично, за да проникнеш в нечия глава и поне да бъдеш чут? В повечето случаи не. Позоваването на авторитети е един от начините да се сдобиеш с краткосрочна виза за съзнанието на някои читатели / слушатели.

Винаги ми е хубаво да си спомням авторитетите, на които се позовава майката на мой приятел (тя обича да е права за всичко и се включва в спорове на всякакви теми):

“ В Библията пише”

“Баба Ванга каза”

“Американските учени доказаха”

Сетих се за това, докато четях следното:

“Вече беше решил да махне историческото си встъпление и да не споменава никакви имена на ранни мислители. Нека критиците сами определят към коя традиция и школа принадлежи. Ще изложи схващанията си просто и понятно, разчитайки на авторитета на собствения си глас, тъй като неговите кристално ясни и добре аргументирани доводи не биваше да се разводняват с позовавания на други авторитети, въпреки че в края на книгата може би щеше най-смирено да признае, че всъщност е привърженик на платонизма.” (Времето на ангелите, Айрис Мърдок)

Някои казаха, че такъв няма. Други се притесниха да не са заподозрените и побързаха да се разграничат. Дълго мислих и реших да призная, че Аз съм Елитният Блогър.

Моите текстове са интересни и полезни, докато текстовете, писани от други, в повечето случаи не са нито едното, нито другото.

За разлика от повечето ми съседи в Блогосферата, обаче, не си позволявам да критикувам, нито групово, нито индивидуално, по две причини:

За да не спрат да ме четат (обичам да ме четат);

За да им дам възможност да се научат (обичам да чета).