полетът на костенурката

Както знаеш, умните хора, тия, на които им пука, не са безучастни към света около тях. Те се стараят да живеят както им харесва, но част от това е и да се стремят да дадат своя принос към подобряването на тоя свят.

Ти го правиш - грижите ти за циганското семейство са достойни за възхищение и наистина помагат, поне както го описваш - от една страна на самото семейство, от друга - на хората да видят и разберат подобни дела, а и да приемат циганите не като някакви безстопанствени животни, а като хора. Аз също се старая да го правя, макар моят принос за сега да се ограничава главно в изразяването на либерализъм в блога ми и стремежа да убедя хората да мислят, преди да приказват.

Така правят умните хора - избират своите битки. Затова от техните усилия има полза - едно, че помогат и второ, настройват повече хора на същата вълна, за да помагат и те. Именно затова човекът, който описваш ми прилича на бунтовник без кауза - хвърля се във всяка битка, помага на всичко, което и се стори разчувстващо. Само че така не може да се помогне реално почти на никого - усилията са разпилени и неорганизирани. Този вид “помощ” всъщност е някакъв изроден вид егоцентризъм - понеже собственият живот и вътрешен мир на този човек са неорганизирани, разпилени и вървят на зле, вместо да се захване да ги оправи, той хвърля същата енергия към някакви външни усилия - не за да помогне на някого, а за да поддържа илюзията, че има за какво да живее.

В подкрепа на това ми мнение е и агресивността на този човек - той просто настройва много от останалите срещу себе си по този начин, не се опитва да прави мир, а война с тях, подобно на ислямски фундаменталист капсулира вярата си и отвръща с агресия, а не с опит за разбирателство на всеки, който му се стори, че е срещу него. Така не помага на каузата, за която уж се бори, а само на егото си. Такива хора разбира се има много по света - фанатизирани еколози, които взривяват кораби, антиглобалисти, които палят коли, противници на абортите, които пребиват лекари, радетелите на морала, които застреляха и осакатиха Лари Флинт даже.

Общото между тия хора са две неща - това, че не се замислят за идеите си, а просто имат сляпа вяра в правотата и благородството им, както и че не се опитват да разберат позицията на другия, а искат да я подпалят и стъпчат.

Пътят към ада е постлан с най-добри намерения и аз смея да споделя, че исторически погледнато той е прокарван многократно точно от хора, които са смятали, че творят добро с действията си.

надявам се, че не съм те отегчил

* Блогът на Longanlon e тук

Той е член на дружеството за защита на птиците, който стреля по кацналия на кухненския му прозорец гълъб, за да изпробва новата си пушка.

Когато пиша за икономика, оставя коментари, че нищо не разбирам и по-добре да не пиша. И никога не се аргументира.

Когато попадне на текстове за изоставени деца с увреждания, коментира, че се погнусява от гледката и се възприема тези деца като човешки същества.

Когато се представя в блога си, държи да покаже, че поддържа добре тялото си и не е някой мършав или затлъстял лузър. В този дух, преценката му за хората се повлиява в голяма степен от външния им вид. Той държи да знаеш, че ако си жена и не отговаряш не естетическите му критерии (ескплицитно заявени в блога му), не се интересува от теб. От текстовете съди за външния вид на авторите им, което, както вече казах, впоследствие оцветява възприятията му за тях.

Предполагам, че повечето ми приятели и фенове вече го презират искрено и лично. Тогава … кой се кефи на Петър / Longanlon? Аз.

Ако не му бях харесала на снимката, която виждаш във Фейсбук профила ми, едва ли щеше да му хрумне да общува лично и непублично с мен. Ако не искаше да види повече снимки, едва ли щеше да си направи акаунт във Фейсбук.

Но истината е, че си пишем и бихме се радвали да се видим. Но тъй като Козлодуй и Хасково са твърде далеч, зимата започна, а работата е много, едва ли ще е скоро. Но решихме да излезем със съвместно творение:текстът от него, а блог-пространството от мен. В следващия постинг ще прочетеш едно от писмата му до мен. Очаквай гост-блогъра Петър Стойков (Longanlon).

Ако смяташ нежните ми чувства към Петър за проява на лош вкус, ще ти напомня, че живеем в свободна страна, където всеки има право на лош вкус.

* ПОПРАВКА: Петър не е от /в Козлодуй и смята, че публикувано извън контекста писмото му не е много интересно.

Започнах да превеждам една книжка, с което поставям началото на читателски клуб. Заповядай в новорегистрирания блог.

Спомняш ли си блога за успеха, проект от лятото? Не че напоследък сме активни в публикуването, но пък читателите са активни Така че ти припомням за съществуването му.